Бедните в България са над 1,6 млн. души и до 2020 г. трябва да ги намалим с 260 хил. души. Това в общи линии ни казва Националната програма за реформи 2011-2015 в изпълнение на стратегия „Европа 2020".

Това отбелязва Петър Ганев в публикация в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. 

По думите му рискът от бедност е най-голям за населението над трудоспособна възраст, след това са децата и най-накрая са хората в трудоспособна възраст.

„Рискът от бедност е най-висок за безработните, пенсионерите и икономически неактивните лица, докато при заетите рискът е чувствително по-нисък," смята Петър Ганев.

Според него тези анализи показват, че заетостта е ключовият момент в борбата с бедността - най-малко бедни има сред заетите, а най-много сред безработните. „Това може и да звучи като азбучна истина, но то ясно показва, че рискът от бедност не се крие толкова в ниското заплащане на заетите, колкото в ниската заетост, т.е. наличието на много безработни и икономически неактивни лица", смята Ганев.

В План за действие с мерките към Националната програма за реформи (2011 - 2015) са разписани 16 мерки за намаляване на бедността.

„Планът за действие ни дава възможност да сложим цена на политиките за намаление на бедността за периода 2011-2014 г. Данните сочат, че политиките, обвързани с намалението на бедността в изпълнение на стратегия „Европа 2020", за четирите години в периода 2011-2014 г. ще струват приблизително 4,2 млрд. лв. Огромната част от тези пари ще дойдат от държавният бюджет - минимум 3,5 млрд. лв.", обяснява Петър Ганев.

Тези пари са разписани основно по програми на Министерство на труда и социалната политика, обвързани със социално подпомагане, семейно подпомагане, подкрепа за хората с увреждания и други.

Основният фокус е насочен към подпомагането на семейства с деца, където са предвидени близо 2 млрд. лв. за периода. „Тук водещи са т. нар. детски, които се получават от близо 900 000 семейства. По отношение на хората с увреждания се забелязват най-сериозни проблеми - липсват каквито и да е било данни за самите хора с увреждания, няма обосновка на политиките и програмите, не е ясно и къде точно отиват парите. Не е трудно човек да се досети, че там, където има най-много мъгла, е и най-голямата неефективност", поясни Ганев.

„Бедните в България следва да бъдат дефинирани и политиката да бъде насочена конкретно към тях. Само така трансферите могат да имат резултат. Дори и ефективни, обаче, трансферите не са дългосрочно решение. По-малко бедност ще има тогава, когато повече хора работят - не трансферите, а работата е решението на т. нар. риск от бедност", допълва още той.