13 души, противници на режима „Кадафи", са станали жертва на авиоударите на НАТО по град Брега, съобщава БиБиСи.
Според данните има и ранени, но на този етап не се знае точната бройка.
След нанесените удари разположените там единици военна техника на въстаниците излезли извън строя и напуснали заетите постове и се насочили към Адждабия.
Представители на Алианса в Брюксел заявиха, че не разполагат с информация за удари по град Брега.
По-рано натовски самолети нанесоха няколко удара по либийската столица Триполи. До този момент няма данни за жертви, но е възможно да има пострадали.
Според очевидци около 11.30 часа местно време над града преминал самолет, който нанесъл два удара, вторият от които бил много мощен.
Още няколко самолета прелетели над центъра на града, а след това се насочили към югоизточния район на града ес-Салам, където се чули три взрива. Скоро след това сирените на колите за спешна помощ оглавиха района.
От средата на месец февруари в Либийската Джамахирия започнаха масови протести срещу повече от 40-годишното управление на полковник Кадафи.
На 17 март Съветът за сигурност на ООН прие резолюция за установяването на зона, забранена за полети над Либия и откриваща възможността за международна военна намеса в тази северноафриканска страна. На 19 март започна и коалиционната операция „Одисея Зора" срещу Либия, в която се включиха Великобритания, Франция, САЩ, Канада, Белгия, Италия, Испания, Дания, Норвегия.
В края на месец март ръководството на операцията в Либийската Джамахирия бе поето от силите на НАТО. Целта на операцията е обезпечаване на ембаргото за доставка на оръжия, както и на безпилотна зона и защитата на местното население.
През последните няколко дни либийската столица е подложена на интензивен обстрел от страна на натовските самолети. На този етап обаче представители на коалицията не коментират целите на бомбардировките в Триполи, които на практика стават ежедневно. Журналистите и местните жители гадаят за обектите, които представляват интерес за коалиционните партньори. Засега не се съобщава за значителни инфраструктури в столицата на Джамахирията.
ДС
на 08.04.2011 в 10:36:05 #10Отговора на НАТО, превъртете на 2:40... http://vbox7.com/play:d3099f25
batkovato
на 08.04.2011 в 00:57:17 #9Nigel , това ми хареса
x-man
на 07.04.2011 в 18:47:14 #8Ivan Костофф
на 07.04.2011 в 18:40:59 #7Хванати неподготвени от протестите в Тунис и Египет, във Вашингтон осъзнават, че протести могат също да бъдат използвани за премахване на Кадафи и Асад. Хуманитарното оправдание за вмешателството в Либия не е правдоподобно, имайки предвид дадената от Вашингтон "зелена светлина" за Саудитската армия да смаже протестите в Бахрейн - централната база на Пети флот на САЩ. Ако Вашингтон успее да свали правителството на Асад в Сирия, Русия ще загуби своята средиземноморска база в сирийското пристанище Тартус. Така Вашингтон може да спечели много, ако успее да използва прикритието на народните бунтове да изхвърли заедно Русия и Китай от Средиземно море. Римското mare nostrum (наше море) би се превърнало във Вашингтонско mare nostrum. "Кадафи трябва да си иде", заяви Обама. Колко време ще мине преди да чуем също и "Асад трябва да си иде"? Американската "пленена" преса се е заела да демонизира заедно Кадафи и Асад - окулист (очен доктор), завърнал се в Сирия от Лондон, за да оглави правителството след смъртта на баща си. Лицемерието минава незабелязано, когато Обама нарича Кадафи и Асад диктатори. От началото на 21 век, американския президент е вече Цезар. На базата на нищо повече от записка на Министерството на правосъдието, Джордж У. Буш заявява, че е над юрисдикцията на писаните закони на САЩ, международното право и властта на Конгреса, докато е в ролята си на Върховен главнокомандващ на американската армия във "Войната срещу тероризма". Цезър Обама дори надмина Буш с една крачка - въвлече САЩ във войната срещу Либия дори без преструвката да поиска оторизация от Конгреса. Това е наказуемо нарушение, но импотентния Конгрес (изцяло под властта на израелското лоби) е неспособен да защити властта си. Приемайки иска за изпълнителна власт на президента, Конгреса се примири с цезаризма. Американския народ няма повече контрол над своето правителство отколкото народите в държави, управлявани от диктатори. Вашингтонското търсене на световна хегемония тласка света към Трета Световна Война. Китай не е по-малко горда държава отколкото е била Япония през 1930те и е малко вероятно да се примири да бъде тормозена и управлявана от това, което в Китай наричат "упадъчен Запад". Възмущението на Русия срещу военното й обкръжаване нараства. Високомерието на Вашингтон може да доведе до фатална грешка в сметките. Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts)
Nigel
на 07.04.2011 в 18:22:31 #6НАТО май започва да действа на принципа на Татко Махно: "Бий белите докато почервенеят и червените докато побелеят!"
Ivan Костофф
на 07.04.2011 в 17:40:45 #5Смята се, че 80% от петролните залежи на Либия се намират в басейна на Сирт в източна Либия, контролиран в момента от бунтовниците, подкрепяни от Вашингтон. Тъй като 70% от БВП на Либия се формират от търговията с петрол, едно успешно разделяне на Либия би оставило базирания в Триполи режим на Кадафи разорен. http://www.energyinsights.net People's Daily Online (23 Март 2011) информира, че Китай има 50 широкомащабни проекта в Либия. Избухването на военните действия спря тези проекти и доведе до евакуацията на 30 000 китайски работници от Либия. Китайски компании обявиха, че очакват загуби за стотици милиони юани. Китай разчита на Африка и по-специално на Либия, Нигерия и Ангола за своите бъдещи енергийни нужди. В отговор на китайското икономическо ангажиране с Африка, Вашингтон се ангажира с континента военно, чрез Африканското командване на САЩ (AFRICOM), създадено от президента Джордж У. Буш през 2007. Четиридесет и седем африкански държави са се съгласили да участват с Вашингтон в AFRICOM, но Кадафи отказа, създавайки по този начин още една причина за Вашингтон да набележи Либия за поглъщане. Третата причина за набелязването на Либия е, че Либия и Сирия са единствените държави със средиземноморски брегове, които не са под контрола или влиянието на Вашингтон. В този контекст, протести избухнаха и в Сирия (които сирийското правителство окачестви като "организирани от външни сили"). Каквото и да мислят сирийците за своето правителство, след като станаха свидетели на съдбата на Ирак, а сега и тази на Либия, е много малко вероятно да пожелаят военна интервенция от страна на САЩ. И ЦРУ и Мосад са известни с използването на т.нар. социални мрежи за подстрекателство на протести и разпространение на дезинформация (Facebook е създаден и финансиран от компания, подизпълнител на ЦРУ, натоварена със задачата да поддържа технологичното състояние на агенцията "в крак с времето" http://www.youtube.com/watch?v=ZMWz3G_gPhU) Тези разузнавателни агенции са вероятните заговорници, които сирийското и либийското правителство обвиняват за организираните безредици.
Ivan Костофф
на 07.04.2011 в 17:30:58 #4Вашингтонското търсене на световна хегемония тласка света към Трета Световна Война. Китай не е по-малко горда държава отколкото е била Япония през 1930те и е малко вероятно да се примири да бъде тормозена и управлявана от това, което в Китай наричат "упадъчен Запад". Възмущението на Русия срещу военното й обкръжаване нараства. Високомерието на Вашингтон може да доведе до фатална грешка в сметките. Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts)
Трезвият глас
на 07.04.2011 в 17:12:48 #3Едно не разбрах - това старият слу4ай ли е, или неговото повторение?
Минувач
на 07.04.2011 в 16:45:42 #2Достойно е да умреш от приятелски огън!
tonskiy
на 07.04.2011 в 16:33:25 #1Войната в Либия, Плановете на САЩ - НАТО, и следващата Голяма Война (Пол Крейг Робъртс): http://brink.blog.bg/politika/2011/04/07/voinata-v-libiia-planovete-na-sasht-nato-i-sledvashtata-goli.724473