В Истанбул бе подписано споразумението за реализацията на проекта за Трансанадолския газопровод - "Танап".
Съгласно договора по новия газопровод се предвижда да се пренася природен газ от Азербейджан за Турция и Европа.
Изходните точки за доставките на синьо гориво ще бъдат на границите на Турция с България и Гърция, съобщава БНР.
По план първите количества природен газ трябва да тръгнат през 2019 г.
България също е заявила, желание да получава по 1 млрд. куб. метра природен газ от Азербайджан. Доставките ще бъдат от находището „Шах Дениз 2", което те първа ще се разработва.
У нас доставките могат да се извършват по две направления - чрез газовата връзка между Комотини и Стара Загора или чрез новия интерконектор, който се очаква да се построи между България и Турция. Очаква се той да бъде успореден на сега съществуващата газова връзка между компресорна станция Лозенец и Къркларели (Лозенград).
US
на 15.10.2014 в 23:40:35 #3Честито! Няма да се нарича вече "Набуко", че руските подлоги в България изядоха много рубли и трябваше да ги оправдаят. Ще се нарича "Трансанадолски" Важното е злобния трол в Кремъл да го духа, както и всичките комуноиди, русофилистици и подобни твари в света.
Дуде
на 15.10.2014 в 21:11:36 #2На 20 декември 1924 година турският парламент със закон променя името на града от Кърк клисе (40 църкви) на Къркларели. През 1925 г. каймакаминът на Лозенград забранява със заповед българския език в града и селата, а през 1928 г. със специален закон се забранява българският език и българските училища в турската държава въобще. Тогава са закрити и последните български училища в Одрин и Лозенград. Изгонени са последните българи от двата града. През 1935 г. българите-мохамедани в града са били повече от половината от 21 000 население. През 60-те години на 20 век 3375 жители на града обявявяват за майчин език - "помашкият". През 2003 г. правителствата на България и Турция се договарят за изграждането на железопътна линия, която да свързва Бургас с Лозенград. България настоява за собственост над църкви, ниви, парцели и къщи в Истанбул, Одрин и Лозенград. Турските власти признават претенциите за собственост само върху два от заявените от България 53
Дуде
на 15.10.2014 в 21:07:38 #1По силата на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България, а Одрин – в Турция. Но Берлинският конгрес връща цяла Източна Тракия на Османската империя. Според професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 1 200 семейства българи екзархисти, 50 семейства българи патриаршисти и 1 200 семейства гърци. В началото на Балканската война в Лозенград е разположено командването на османските войски в Източна Тракия, голяма част от които са концентрирани около града. В Лозенградската операция от 22-24 октомври* 1912 година те са отблъснати на юг и в града влизат български войски, начело с генерал-лейтенант Радко Димитриев. След превземането му, за два месеца военен губернатор в града е генерал-майор Георги Вазов. През юли 1913 година турските войски възобновяват военните действия против България и настъпват към Одрин и Лозенград. На 21 юли 1913 г. Лозенград е превзет и по Цариградския мирен договор остава в Османската империя. През 1915 г. във връзка с влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили българската дипломация първоначално предявява пред Турция искане за компенсации - връщане на загубените през 1913 г. земи на изток от линията Мидия - Енос, после отстъпва от искането си за Одрин, а след това се отказва и от обезбългарения Лозенград. През 1919 г. Лозенград по Севърския договор заедно с почти цяла Източна Тракия попада в Гърция, но след неуспешния за Гърция край на Гръцко-турската война е върнат на Турция и цялото му християнско население го напуска.