Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да запази непроменени основните лихвени равнища на рекордно ниски нива на фона на опасността от дефлация и все още слабото представяне на икономиката в еврозоната.

Без промяна остават основната репо лихва от едва 0,05%, депозитната лихва на ниво от -0,2% и пределната заемна лихва на ниво от 0,3%.

Основната репо лихва е лихвеното ниво, в което ЕЦБ кредитира търговските банки при провежданите от нея седмични аукциони за осигуряване на паричната ликвидност на банките в еврозоната.

Решението беше взето днес на среща на Управителния съвет на банката.

Председателят на ЕЦБ Марио Драги обяви план на Европейската централна банка за инжектиране на 1,1 трилионa евро в еврозоната чрез т. нар. „количествени облекчения", по подобие на мерките на Федералния резерв на САЩ.

По време на традиционната си пресконференция след заседанието на Управителния съвет Драги заяви, че ЕЦБ ще купува държавни и частни облигации до 60 милиарда евро всеки месец, докато нивата на инфлация достигнат до 2%. По думите му това ще продължи до края на септември 2016 година и ще започне от март 2015 година.

Драги потвърди, че закупуването на боновете ще се базира на дела на националните централни банки в капитала на ЕЦБ, което е разочарование за някои, които се надяваха, че ЕЦБ ще поеме цялата тежест.

Шефът на Европейската централна банка обаче подчерта, че банката ще наблюдава операциите по закупуването на боновете, за да запази „единството" на монетарната политика в еврозоната и че рискът ще бъде поделен.

Шефът на ЕЦБ каза още, че решението е взето като противотежест на два неблагоприятни фактора - ниската инфлация и ниският икономически растеж в еврозоната.

Драги призна, че предприетите от банката действия за предотвратяване на заплахата от дефлация през 2014 година са били „незадоволителни".

Новите мерки трябва да засилят търсенето, да подкрепят валутата, да се увеличи кредитирането и следователно да се върне инфлацията до ниво около 2%, добави още той.

Според него ниските цени на петрола също трябва да помогнат на домакинствата и за икономическото възстановяване на региона.

Процесът на възстановяване в еврозоната най-вероятно ще бъде затруднен от продължаващите високи нива на безработица и високия публичен дълг, категоричен е той, допълвайки, че има и други рискове, но действията на ЕЦБ трябва да подобрят перспективите.

Не може да се очаква само Европейската централна банка да възстановява еврозоната, страните също трябва да положат усилия. Правителствата трябва да предприемат структурни реформи и приятелско консолидиране на растежа.

„Валутната политика може да създаде основа за растеж, но за ръста вие трябва да инвестирате и във вашето доверие, защото от него се нуждаете за структурни реформи", заключи Марио Драги.

„Печатането" на пари с цел купуването на правителствен дълг и другите мерки за „количествени облекчения" трябва да намалят цената на кредитирането и да стимулират икономическия растеж в еврозоната.

Преди Драги да обяви новината еврото се търгуваше спрямо долара за 1,1632, но после се понижи до рекордните за последните повече от 10 години - 1,1480.