На 27 февруари 1933 година в 21 часа и 27 минути в пленарната зала на Райхстага в Берлин избухва пожар. Тази част на зданието изгаря напълно и за пристигналите пожарникари не остава много работа. Споровете кой е виновникът за пожара не са се прекратили и до днес.

Пожарът в Райхстага. Кариерата на едно престъпление" е книгата, което отново повдига въпроса за един от най-оспорваните процеси в европейската история.

Тя ще бъде представена днес от президента на Бундестага Норберт Ламерт. Авторът й е Свен Келерхоф, редактор на ежедневника Die Welt.
Предстои книгата и самите събития, ще се обсъждат в германския парламент във връзка с годишнината от събитията.

Обвиненият и екзекутиран холандски комунист Маринус ван дер Любе е истинският подпалвач и в това дело той е бил сам, твърди книгата на Келерхоф.

Той се опира на свои изследвания, направени във федералния архив на Берлин на свободен достъп се пазят 50 494 страници следствени и съдебни документи от 1933 година.

Авторът оспорва напълно тезата, че истинските подпалвачи са нацисти, действащи по заповед на Гьоринг или на Гьобелс.

„За престъплението, свързано с подпалването на Райхстага, нацистите - и това е едно рядко изключение - не носят отговорност. Това обаче по никакъв начин не намалява вината им, свързана с унищожителната война или Холокоста", коментира авторът.

Келерхоф разяснява, че подпалване на немската светиня е престъпление, носещо страшни последици за световната история, защото Хитлер и нацистите са използвали безредиците в своите интереси.

„Без това е трудно да си представим именно този път на идване на нацистите на власт в Германия, който знаем сега".

Дълги години комунистическата историография твърди, че пожарът е чиста проба провокация, измислена от Хитлер и подчинените му за разправа с комунистите и последващо завземане на властта.

И действително, още в утрото на 28 февруари 1933 година нацистите са предприели безпрецедентни гонения срещу комунистите.
В действителност Хитлер, Гьоринг, Гьобелс и съпартийци са били напълно изненадани от пожара. Те не са били подготвени и са нямали никакво отношение към подпалването.

Според признанията на Маринус ван дер Любе той е искал да подаде на немското работническо движение сигнал за започване на въстание против идването на власт на партията на Хитлер.
Само че националсоциалистите използвали „сигнала" за своите политически интереси. Това за тях е бил неочакван „подарък". Те просто са използвали разработени предварително планове за репресии срещу граждани с леви убеждения. Предварително те са били намислили това да стане след изборите на 5 март.
Но заради бързината много неща не са били доизпипани, например не са арестувани важни активисти на германската Компартия като Ернст Телман.

От септември до декември 1933 протича Лайпцигският процес, на който Георги Димитров се обвинява, че е сред подпалвачите на Райхстага. Според обвинението трима българи комунисти, отправени в Берлин от Москва по линия на Коминтерна - Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, били уж съучастници на Ернст Тоглер от КПГ. Димитров вече е задочно осъден на смърт в България.

Интерпретацията на Келерхоф е, че съдебната линия на Лайпцигския процес се е строяла на съвършено неправдоподобна интерпретация на обстоятелствата по подпалването на Райхстага.

Нямало е нито едно сериозно доказателство в полза на това обвинение. Нацистите даже не назначават свой съдия, а процесът започва без нито едно сериозно доказателство.

Нито германските, нито българските комунисти са нямали никакво отношение към подпалването на Райхстага и това е потвърдено от съда.
.„Това е невероятно - възмущавал се е Гьобелс след изнасянето на оправдателната присъда - трябва да се погрижим за създаването на съдилища, които вземат решение в духа на партията". Така и става в скоро време - нацистите учредяват „народен" трибунал, оглавен от Роланд Фрайслер. Последният се прочува с това, че има една присъда за почти всички обвиняеми: смърт.