Всички християни честват днес рождението на Сина Божий Иисус Христос. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник.

С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Според Новия завет, в мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил, че на света е дошъл Спасителят.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Исус Христос се родил в 754 г. от основанието на Рим.

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на (Богоявление)- 6 януари. Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово.

В България празникът Рождество Христово е продължение на Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване.

Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества.

Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай.

Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември и като официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.