Уникален римски саркофаг, части от колони и капители, каменна пластика с релефни изображения, фина керамика и съдове от стъкло. Това са предметите, които ГДБОП предаде на Националния исторически музей в резултат на операция на изземване на незаконно придобити културни ценности.

Саркофагът беше свален на зелената площ непосредствено пред входа на музея в присъствието на шефа на НИМ Божидар Димитров. Останалите каменни и мраморни предмети временно са изложени в парковото пространство отстрани на музея. Всички артефакти са от долнодунавския римски град Рациария, намирал се до днешното село Арчар, Видинско.

Сред другите уникални предмети са скулптура на лъв, релефни изображения на орел и на вълчицата с Ромул и Рем. Всички предмети говорят за много високо ниво на развитие на каменната пластика в римския град.

Предметите са открити в градина на жител на село Рупци, Видинско.

След приемането на уникалните находки проф. Божидар Димитров каза със съжаление, че в годините на демократичния преход вниманието към нелегалната археология, т.е. иманярството е отслабнало и един от най-пострадалите райони на нелегалните археологически разкопки е територията, където се е намирал римският град Рациария край брега на Дунав.

Той посочи, че след завладяването на българските територии от римляните тези територии остават в дълбокия тил на империята и процъфтяват. Основани са градове, които стават богати центрове на римската цивилизация. В тях се развива култура, имат висок жизнен стандарт. В същото време има и прилив на население, основно от близкоизточните провинции на империята - Ливан, Сирия, Египет.

„Учудващо е защо Рациария е оставена и става образец на иманярска вандалщина", попита Божидар Димитров. Той добави, че дребните открития на територията на този римски град неща отдавна са поели на запад, но за находки като предоставените днес на музея това е било трудно. „Саркофагът трудно може да замине, тъй като тежи 3 тона".

Той добави, че въпросният човек, в чийто двор са открити находките, си е наредил предметите в градината, направил си е римска вила. „Дори е направил бетонни основи на предметите, за да ги закрепи устойчиво за земята", каза директорът на НИМ.

Иззетите от антимафиотите предмети са грубо над 100, но все още не е направен пълен опис и не може да се каже каква им е точната цифра. Той изтъкна, че спасените предмети се отличават с висока художествена стойност.

Много ценно по думите му е че има надписи, което отчасти може да възстанови загубата от информацията, която би могла да се възстанови, ако те бяха открити при редовни археологически разкопки. „Но все пак е добре, че ги получаваме. 1-2 милиона лева и 10-15 години работа щяха да са необходими за редовни разкопки, за да бъдат открити по законния път", каза историкът.

Димитров изрази съжаление, че в България през последните 20 години няма политическа воля за поддържането на паметниците на култура. Като положителен пример той даде съседна Македония, която е пет пъти по-малка от България и има много по-малък брутен вътрешен продукт, но за последните години е реставрирала две крепости и всички средновековни манастири.

За това дали има иманярски набези и срещу други римски градове и колко струва поддържането им директорът на НИМ каза, че не навсякъде има такива и това зависи от народонаселението. По думите му най-много набези е имало срещу Рациария.

В римския град Никополис ад Нестум (Огняново) и при Деултум (Дебелт) няма информация за набези. Опазването зависи и от волята на местните власти. Например при Никополис ад Нестум е изградена система за наблюдение - с видеокамери и охрана.

Относно стойността на предоставените на НИМ предмети Божидар Димитров каза, че това не е МОЛ и му е трудно да прецени, но ценността им не може да се измерва с пари. По думите му цената им не може да се прецени твърдо, защото всеки паметник е уникален, но грубо по първоначална оценка може да се говори за стойност от 1-1,5 милиона евро.

През годините десетки хиляди паметници са добити от музея по този начин, получени чрез конфискация. Около 40-50 000 паметници са хванати от звената на БОП. Сред тях вече най-малко 10 000 са придобити от музея, а за други се точат съдебни дела. Едното от делата според думите на Димитров е продължило 30 години.

Началникът на отдела в ГДБОП, осъществил акцията, Велков каза, че акцията е продължила няколко дни. „Научихме за съществуването на този „музей" в градината на лицето и отидохме и ги прибрахме", изтъкна той. Той посочи, че не всичко конфискувано по този начин идва в НИМ. Например една уникална статуя, намерена край с. Гиген, е предадена на Плевенския музей.

Той отказа да даде информация за лицето, което притежавало паметниците и от което са иззети, но посочи, че кметът на селото си е пиел ракия с него. По този повод антимафиотът коментира, че за съжаление властимащите не знаят какво вършат или понякога съзнателно не искат да знаят какво правят. Съществува безхаберие към паметниците, изтъкна той. За лицето той каза само, че е човек, който има пари и е решил да плаща да копаят и да му носят. Той добави, че сигурно има и други подобни „музеи", но още не са прибрани.

И Велков, и Божидар Димитров изразиха единодушна позиция, че опазването на паметниците е резултат на политическа воля от страна на държавата и резултат на финансово състояние. „Ако има воля, пари се намират", заключи шефът на НИМ.