Европа иска Обама

Ако европейците биха могли да гласуват утре (6 ноември) в президентските избори в САЩ, те биха предпочели президента Барак Обама пред претендента Мит Ромни. Това показват многобройни анкети, цитирани от Euractiv.

Според проучване, публикувано миналата седмица от британската социологическата агенция YouGov, 90% от европейците казват, че ако можеха, биха гласували за Обама. Причините, които изтъкват са, че не знаят много за 65-годишния бивш инвеститор Ромни и че намират идеите му за твърде крайни.

В същото време, последните социологически проучвания в САЩ показват, че надпреварата за Белия дом остава крайно оспорвана - с 47% подкрепа за Обама и 46% - за Ромни, според публикуваната в събота анкета на Reuters /Ipsos.

"Европейците от целия политически спектър виждат президента Обама до голяма степен като човек на тяхна вълна", каза британският евродепутат баронеса Сара Лудфорд - заместник-председател на делегацията на Европейския парламент за отношенията със Съединените щати.

Критикуван у дома за това, че е твърде европейски, Обама събира подкрепа от тази страна на Атлантика за политиките си по отношение на разширяване на здравното осигуряване на по-малко заможните, на социалния либерализъм по полова и сексуална ориентация, както и по отношение на климатичните промени.

Републиканецът Ромни не печели особено симпатиите на хората с това, че е прекарал известно време, занимавайки се с въпросите за гражданските свободи, правата на човека или сложността на глобалната политика, показват изследванията.

"Повлиян от „Чаеното парти", Ромни се разглежда като човек, готов да стигне до крайности в откритото критикуване на европейските фискални и социални политики, шокиращ с модерни възгледи европейската политика", казва Лудфорд.
Това кара някои европейски политици и формиращите общественото мнение да отидат толкова далеч, че публично да подкрепят Обама.

Френският премиер Жан-Марк Еро наруши дипломатическия протокол, като открито изрази надеждата си, че Обама печели.
"Ако бях американски гражданин, не бих се поколебал да гласуват за Обама", каза той по време на радио интервю миналата седмица.

В Германия, Томас Оперман - лидерът на Социалдемократите в Бундестага, заяви, че европейците предпочитат Обама, защото той стои зад социално равновесие и социална справедливост.
"Той сложи край на войните в Ирак и Афганистан. Той е за международно сътрудничество, и той сложи край на ерата на едностранчивост, следвана от Джордж Буш - това е, което го прави по-симпатичен за европейците", каза Оперман.

Все пак, тези избори не предизвикват толкова много страст, както тези от 2008 г., когато Обама открито подчерта важността на партньорството между ЕС и САЩ в световните дела.

"Точно както сред електората на САЩ, и в Европа боли от неуспеха на президента Обама да изпълни ключовия си предизборен залог за затваряне на Гуантанамо - черна дупка за правата на човека, макар и той да обвинява най-вече Конгреса и "икономическите глупости" за този провал", посочва Лудфорд.

Европа също е частично разочарована от „обръщането на Америка към Тихия океан", и по-специално към процъфтяващата развиваща се икономика Китай.
"Ние трябва да осъзнаем, че Европа вече не е толкова важна за външната политика на САЩ и това важи и за Обама", добавя Оперман, твърдейки, че Европа трябва да работи по-усилено, за да запази своето международно влияние и партньорство със САЩ.

САЩ все още е най-важният политически и търговски партньор за ЕС.
Европейците знаят, че един Ромни в Белия дом ще приеме по-агресивни мерки, отколкото предпазливият Обама. Това може да се крие зад исканията да се даде втори шанс на действащия в момента президент, коментира Euractiv.

Макар и първият мандат на Обама да е бил разпокъсан, както твърди седмичникът Economist, той помогна на страната да избегне Депресията във време, когато банките и автомобилните производители в Америка имаха своите големи проблеми и безработицата нарасна до 800 000 души за месец.

В Испания хората са убедени, че реалната стойност на американския президент ще се разкрие през втория мандат. "Обама заслужава втори шанс", казва Кристияна Манзано - редактор на испанското електронно списание "Foreign Policy".
САЩ са си възстановили привилегированото място в Испания през последните четири години, посочва тя.
Това не беше така преди Обама да встъпи в длъжност, тъй като по-голямата част от гражданите, се противопоставяха на американската инвазия в Ирак, подкрепена от тогавашното консервативно правителство, ръководено от Хосе Мария Аснар.

"На администрацията на Сапатеро й отне няколко години и много работа, за да възстанови взаимното доверие, но тези усилия в крайна сметка бяха спрени от кризата и нейните драматични последици за испанския имидж в чужбина", коментира още Манзано. По думите й 83% от испанците имат положително мнение за Обама, визирайки данни от проучване на германския фонд "Маршал" от септември.

Италианците също широко одобряват Обама. "Познаваме Обама. Хората не го харесват толкова много, колкото преди четири години, но те все още го харесват", пише в блога си италианският депутат Фиамма Нирестейн.

Както испанците и гърците, италианците също се чувстват застрашени от кризата в Средиземно море - със Сирия в гражданска война и Ливан на ръба на такава.
Предпазливата политика на Обама се харесва повече, отколкото агресивния тласък на Ромни, показват изследванията.