Въпреки призива на президента на САЩ и предупрежденията на Турция, Комисията по външна политика при Палатата на представителите на САЩ прие резолюция, която определя като геноцид гоненията срещу арменците в Османската империя през 1915 -1917 г.

Резолюцията ще бъде предоставена за гласуване в Конгреса в средата на ноември месец. Аналогично постановление подготвя и в Сената. Документът се явява чисто декларативен и не се нуждае от утвърждаване на президента.

Президентът на Турция Абдула Гюл определи решението на Комисията като „недопустимо". Във вторник той предупреди президентът Джордж Буш, че приемането на такава резолюция ще предизвика „сериозни проблеми" в отношенията между двете страни.
„За съжаление, някой политици се оказаха глухи към призивите да действат от позицията на здравия смисъл и още веднъж се опитаха да принесат интересите на голямата политика в жертва на вътрешнополитически игри", коментира Абдула Гюл.

Той допълва, че турският народ не счита това „недопустимо решение на комисията", подобно и на други такива решения, като имащо каквато и да е било законност, нито ценност.

Много от вносителите и поддържаните резолюцията сравняват убийствата на арменци с Холокоста за еврейския народ годините на Втората световна война. По данни на арменски източници, общият брой на убитите от имперските власти е повече от 1.5 млн. души. Това е половината от всички арменци в началото на века.

Историческият наследник на Османската империя - Турция - счита тези цифри за значително завишени и настоява на това, че убийствата не са в резултата на утвърдена държавна политика. Анкара винаги е настоявала, че убийствата на арменци се дължат на бунтове и въоръжени нападения срещу турски граждани.

Преди гласуването в конгреса президентът Буш изрази опасения, че приемането й може да навреди сериозно на отношенията между САЩ и Турция.
„Тази резолюция не е правилен отговор на тази масови убийства, които са станали част от история. Нейното приемане ще нанесе огромна вреда на нашите отношения с ключови съюзници на САЩ в НАТО и глобалната война с тероризма", казва американският президент. Той не за първи път казва, че с въпроса за геноцида не трябва да се занимават законодателите, а историците.

За признаване на геноцида гласуват повечето от демократите, които мнозинство в конгреса, затова и Демократическата партия може да наложи окончателното приемане на документа в Палатата на представителите.
По време на гласуването в Комисията по външна политика обаче осем демократи гласуваха „против", но осем републиканеца са гласували „за".

Събитията от 1915 година са признати за геноцид над арменския народ от парламентите на редица страни в света, в това число Русия, Франция, Швейцария, Канада, Италия, Гърция и Полша. След като Париж класифицира отричането на геноцида като углавно престъпление, Анкара прекрати военното сътрудничество между двете страни.

Вашингтон се ползва с поддръжката на Анкара в борбата против ядрените оръжия. Турция подкрепя САЩ също в опитите да се прекрати иранската ядрена програма.
П

о-рано се появи информация, че като отговор на една такава резолюция Турция може да ограничи достъпа на американци до военно-въздушната база Инджирлик.
Границата между Армения и Турция е закрита, след като Анкара поиска изтегляне на арменската войска от Азербайджан, която се намира там във връзка с карабахския конфликт.