У нас от шизофрения страдат около 70 000 души, а лекарства по линия на Здравната каса получават само половината от тях.

Данните бяха обявени от националния консултант по психиатрия - проф. Вихра Миланова, по повод Световния ден за борба с шизофренията.

Средната възраст, на която се открива заболяването при мъжете е 21 години, а при жените - 27 години.

Около 15-20 на сто от болните се възстановяват след първия пристъп, Статистиката показва, че  52 на сто са без психотични симптоми през следващите 2 години след първия пристъп.
При пореден пристъп обаче 50 процента от болните са с частично нарушено функциониране, а 25 процента стават инвалиди.

Проявите и протичането на болестта са твърде различни при отделните пациенти. Основните симптоми  са в сферата на преживяванията, мислите и усещанията.   Сред ранните признаци са значими промени в поведението, които не могат да бъдат обяснени с конкретна причина -  раздяла, смърт на близък или друга стресова ситуация.  В подобни случаи трябва да се потърси консултация със специалист.

Едно от най-характерните  преживявания при развитие на шизофрения е  преживяването за загуба на свободната воля и усещане за  подчиненост на външна сила или чужда воля. Някои хора възприемат дори собствените си мисли като нещо външно,
Възможно е болният да „чува гласове" или да има различни сензорни халюцинации.

Необоснованите (параноидни) страхове са друг важен признак при шизофренията.

Смята се, че се наследява не самата болест, а предразположеността към нея. Затова шизофренията не е класическо наследствено заболяване. Ако единият родител страда от състоянието, вероятността детето да се разболее е около 15%, но ако и  двамата имат такъв проблем - вероятността нараства с 30%.

Специалистите определят като много важен фактор отношенията в семейството. Родителите  не трябва да подават с поведението си противоречиви послания - да казват нещо, а след това с действията си да изразяват противоположното. Това изключително много обърква подрастващите.

При половината от пациентите шизофренията протича сравнително благоприятно и при  адекватно лечение и правилно отношение болните могат да водят нормален  живот.

Негативните нагласи от страна на околните са много сериозна пречка страдащите да се справят с последиците от болестта. Когато се чувстват отхвърлени, нямат работа, нито семейство, това води до влошаване на състоянието им.

Дори да е напълно излекуван, човекът продължава да страда, вече не от симптомите на болестта, а от отношението на другите хора. Това може да осуети връщането му към обичайния му на живот и да се окаже фатално за младия човек.

Съвременната практика в лечението на шизофренията при децата показва, че е по-добре то да се провежда в обичайната домашна среда защото дава по-добри резултати. Изборът зависи от нагласите на родителите. Често родителите също трудно приемат, че това е психично разстройство, а предпочитат да мислят за него като резултат от магии и започват да ходят по врачки.

Колкото повече се забави лечението, толкова по-трудно се спира развитието на процеса защото всеки пристъп  прогресивно уврежда състоянието на човека.

Като своеобразно съчетание на домашни условия и специализирано лечение у нас се прилага утвърдената практики от други страни  за "защитени жилища" за хора с хронични психични заболявания.