ГДБОП на крачка от връщане в МВР

Депутатите се захванаха предколедно с поредните промени в Закона за Министерство на вътрешните работи.

Управляващите от ГЕРБ записаха още в предизборната си управленска програма, че ако получат властта, веднага ще променят изменения от правителството на Пламен Орешарски Закон за МВР.

Именно заради това в първите месеци на 43-тото Народно събрание управляващото мнозинство подготви нови текстове на закона.
Сред най-съществените от тях са връщане на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) отново в силовото министерство, след като кабинетът „Орешарски" го сля с Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС).

С предложенията си ГЕРБ връщат и правомощията на президента да назначава с указ главния секретар на МВР и председателя на ДАНС.

Идея на управляващите е и да се върне конкурсното начало за растеж в кариерата в системата.

Още в самото начало на дебатите от БСП Лява България поискаха камерите и микрофоните в пленарна зала да бъдат включени и обсъждането да бъде излъчвано пряко по Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР).

Социалистът Красимир Янков поиска на дебатите да присъстват и шефовете на ДАНС и ДАТО Владимир Писанчев и Цветан Китов. Мнозинството народни избраници се съгласиха с тези две предложения на левицата и гласуваха „за".

Това обаче не стигна на Янков и след като изслуша търпеливо доклада на ген. Атанас Атанасов от парламентарната вътрешна комисия поиска в пленарна зала да дойде и силовият вицепремиер Меглена Кунева.

Набързо, според вътрешния министър Веселин Вучков, били направен предишните промени в Закона за МВР и то стресиращо.

Вучков даде гаранция, че реформата ще мине без сътресения. Сътресения се получили с вливането на ГДБОП и ДАНС, а тази мярка на предишния кабинет 6 месеца не била сработила.

Веселин Вучков намекна и за назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. ДАНС е българското контраразузнаване, аргументира той промените, отнасящи се за родното ФБР. Агенцията има информационно -аналитична дейност, обясни МВР шефът.

Той атакува агенцията, в която е финансовото разузнаване, с проспиването на казуса КТБ.

По думите на Вучков милиарди лева са вложени в обезщетяването на вложителите на фалиралата банка. С уважение той гледал на становището на ДАНС срещу промените в Закона за МВР.

Вътрешният министър отново изрази тревогата си за бюджета на ведомството за 2015 г.  Според него е необходима и административна реформа, която трябва да се случи от 1 април.

Законът за държавния служител трябвало да важи и за администрацията в МВР, ДАНС и ДАТО.

Промените щели да се отнасят за новоназначените чиновници. Този закон не предвижда орязване на каквито и да било социални права, увери още министър Вучков.

Той настоя да се избегне политическото противопоставяне в дебатите, а да се гарантира сигурността на българските граждани, а служителите на реда да си вършат работата.

От парламентарната трибуна Цветан Цветанов направи исторически преглед на промените в сектор „Сигурност" от 1991 година насам.  "Искаме да създадем по-добра среда, както на всички структури, които работят по борбата с организираната престъпност, но да имаме и по-добра прогнозируемост", подчерта той.

Цветанов е убеден, че между първо и второ четене ще се внесат още промени.

Заместник-председателят на ГЕРБ посочи, че с промените се възстановява балансиращата роля на президента. По думите му предишните промени били наложени силово.

Дори и тези, които внесли промените тогава осъзнавали, че правят изменения в стил „проба -грешка". Цветан Цветанов аргументира връщането на ГДБОП в МВР с това, че международните ни партньори дали добра оценка  за работата на дирекцията.

Възстановява се конкурсното начало, обясни още Цветан Цветанов. Конкурсното начало дава една перспектива и прогнозируемост в кариерното израстване, според него. Той бе категоричен, че промените ще са в полза на обществото.

Народният представител от Реформаторския блок Петър Славов пък представи идеята на униформите на полицаите да бъдат поставени специални идентификационни номера, с които те да могат да се идентифицират.
Според Славов знаейки, че не са анонимни, служителите на реда ще внимават повече да не си изпускат нервите. „Тези промени ще успокоят например протестиращите граждани, но и самите полицейски служители, които няма да трябва да отговарят на призиви да се легитимират”, обясни реформаторът и предложи например тези номера с оглед на сигурността да се сменят веднъж месечно.