Румъния обяви териториални претенции към България

Неочаквано Румъния обяви териториални претенции към България в района на черноморския шелф.

Това става ясно от интервю на румънския външен министър Кристиан Дяконеску пред телевизия Digi 24, цитирана от молдовската агенция Moldnews.

Първият дипломат на Букурещ уточнява, че внезапно изникнала необходимост да се уточни морската граница между двете държави.

По думите му трябва да се проведе политическа дискусия по въпроса за разграничаване на контитенталното плато и морската територия с България.
Така, както водихме преговори с Украйна, и с България има няколко нерешени въпроси, които ние ще поставим на дневен ред, заявява Дяконеску, уточнявайки, че проблемите са не по вина на Букурещ, а са стари и нерешавани дълги години.

Той уточнява, че става въпрос за държавната граница по море между двете страни, а именно за 17 квадратни километра. Това не е толкова много, коментира министърът, но между европейски държави, които искат да си сътрудничат по много направления, не виждам защо тези въпроси да не намерят бързо решение.

Агенцията напомня, че в спора между Румъния и Украйна международният арбитраж предаде на Букурещ част от континенталния черноморски шелф, където сега се добива газ.

Припомняме обаче, че за да стане една страна член на ЕС, трябва да е изгладила всички свои териториални претенции. Това означава, че Румъния и България са приети в съюза след деклариране, че нямат такива.

Според Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на република България изключителната икономическа зона на България се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Вътрешните морски води на Република България включват:
1. водите между бреговата линия и изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;
....
4. водите между бреговата линия и правите изходни линии, съединяващи нос Калиакра с нос Тузлата, нос Тузлата с нос Екрене и Маслен нос с нос Ропи.

Обърнахме се към Външно министерство с молба да ни предоставят карта, на която е обозначена морската територия, към която претендира северната ни съседка.

От МВнР обаче любезно ни препратиха към отдел „Военна картография" на МО, към Министерството на транспорта, МВР и Гранична полиция...

От Морска администрация, с които също се свързахме, прехвърлиха топката на спешния координационен център...

Междувременно пресцентърът на външно министерство разпространи изявление на говорителя на Външно.

В подчертано дипломатически тон Весела Чернева уточнява, че България и Румъния водят преговори за делимитация (установяване на граници, б.р.) на черноморските пространства от повече от 20 години, като последният кръг (17-ти поред) се състоя през декември 2011 г. в София.
Следващият кръг предстои да бъде проведен в Букурещ тази година.

Преговорите текат в приятелска атмосфера и в контекста на желанието и на двете страни въпросът да се реши чрез подписването на двустранно споразумение.

Чернева изтъква, че въпросът не представлява проблем в двустранните ни отношения, които са партньорски, добросъседски и в духа на общата ни принадлежност към ЕС.

Малко по-късно бе разпространено и изявление на външния министър Младенов, относно коментарите на Букурещ за „румънското малцинство" в България.

Подчертавайки, че според последното преброяване българските граждани от румънски етнически произход са 891, Младенов изтъква, че те имат свое училище и църква, които функционират традиционно у нас.

В България съжителстват много и различни етноси, които могат да се заявяват като такива и имат равни права на вероизповедание, труд и достъп до образование, се посочва още в изявлението на външния ни министър.

Той припомня, че на последното съвместно заседание на двете правителства в Букурещ са били обсъдени широк кръг от въпроси от взаимен интерес, сред които не е фигурирала темата за „състоянието на румънското малцинство".

Както неведнъж съм подчертавал, правата на всички граждани в Република България се спазват стриктно, съобразно с разпоредбите на българската Конституция. Те са именно граждански, а не основани на техния етнически произход, заявява още Младенов.