България е сред страните с най-нисък процент доброволци - едва 5% от населението извършва доброволческа дейност.

Това сочат данните на Световния дарителски индекс за 2011 на Фондация "Помощ за благотворителността", представени на пресконференция от Български център за нестопанско право.

Повечето НПО-та все още нямат нужните знания и умения за ефективно използване на доброволческия труд. През 2011 се наблюдава влошаване по отношение на устойчивостта на НПО в България. Въпреки, че има повече от 200 стратегии за най-различни области, в страната ни няма официална политика за сътрудничество със сектора на гражданското общество, отчита проучването.

Мирела Тотева, съветник на министъра по усвояване на европейските средства Томислав Дончев, обясни, че до края на юли МС ще приеме стратегия за развитие на неправителствените организации.
Взаимодействието между неправителствения сектор и държавата е възможно, смята тя. Няма ефективна държава без работещо гражданско общество, убедена е Тотева.

Присъединяването ни към ЕС постави гражданите и гражданските организации в нова роля - да намерят своето пълноправно място в разработването на политиките, изтъкна още тя. Гражданското общество е най-верният коректив на държавното управление, твърди Мирела Тотева.

Заради кризата в държавния бюджет за 2012 е премахнато финансирането на конкурси за отпускане на безвъзмездни средства на НПО за изпълнение на проекти в обществена полза, като това решение е взето без консултации с неправителствения сектор, отчита още проучването.

За поредна година не са предоставени средства от структурните фондове за развитие на гражданското общество или за изграждане на капацитета му.

В България има регистрирани повече от 34 000 НПО, повечето, от които са сдружения. Над 9 000 от тях осъществяват дейност в полза на обществото. С всяка изминала година обаче се регистрират все по-малко НПО.

Все пак българските НПО работят в сравнително благоприятна среда, отчита проучването. Кризата обаче влияе сериозно върху сектора. Все повече организации насочват усилията си към оцеляване, а не към засилване на организационния си капацитет.

Много НПО са преустановили дейността си, особено такива извън столицата. Увеличава се и броят на организациите, които нямат щатен персонал поради недостатъчно финансиране.
Ако дадено НПО въобще може да си позволи да поддържа постоянен персонал, то ги наема за работа само по конкретни проекти, а не като щатни.

Неправителственият сектор в България се намира в тежка финансова криза, трудно намира финансиране и не получава съществени приходи от ЕС. НПО могат да разчитат само на социалните проекти, където може да получат средства от ЕС.
Стана ясно, че трета поредна година не са отпускани европейски средства за НПО за институционално развитие чрез ОП "Административен капацитет".
През 2011 намалява броят на обученията за НПО.

На практика НПО прилагат лобиране и през 2011 са предложили различни законодателни инициативи, сред които и промени в Изборния кодекс. През 2011 обаче се оказва, че лобистките усилия на НПО не са довели до съществени резултати.