Десноцентристите от Нов фламандски алианс водят на изборите във Фландрия, предаде АФП. Това се случва за пръв път в историята на страната, отбелязват белгийски медии.

Националистите получават 28,3% във Фландрия, където живеят 60% от жителите на Белгия.

Фламандската Християндемократическа партия на премиера Ив Льотерм се срутва до 16 мандата срещу 23. Франкофонският й еквивалент пък печели още едно място и ще вкара 11 депутати в бъдещия парламент.

Сред франкофонските партии като водеща изпъкна Социалистическата партия с 36,5% от гласовете във Валония и Брюксел.

По този начин Нов фламандски алианс ще има около 30 мандата в 150-местната долна камара, което е с 22 места повече от предишния парламент. Френскоезичните социалисти ще са с 26 места, или с 6 повече от досега. Фламандските социалисти губят един мандат до 13.

Либералите претърпяват поражение, като франкофони и фламандци ще си разделят по 17 и 18 места.

Фламандските националисти предлагат отделянето на Фландрия и в бъдеще влизането й в Европейския съюз. Безработицата във Фландрия  е на половина на тази във Валония, а доходът на глава от населението е с една четвърт повече.

Управляващата петпартийна коалиция на Ив Льотерм се разпадна през април заради разногласия за правата на гласуване на франкофоните във фламандската част. В Белгия живеят 6,5 милиона холандскоговорящи и 4 милиона френскоговорящи, като по-бедната франкофонска Валония разчита на финансиране от по-богатата Фландрия.

По този начин на 1 юли Белгия ще поеме ротационното председателство на ЕС без правителство и разкъсвана от вътрешни противоречия.