Големият  български владетел Кан Тервел спасява Европа от арабско нашествие през VIII век, казва зам. ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Георги Бакалов по БНР. Според него, това е знаменателен, но не широко известен исторически факт.

Най-значимото събитие от управлението на кан Тервел, син на кан Аспарух, е победата над арабите през 718 г. при Константинопол. Казано на днешен език, според Бакалов, тогава българският владетел е действал общоевропейски.

Кан Тервел осъзнава арабската заплаха и приятно изненадва обсадените византийци, идвайки на помощ, без Византия да се е обърнала към България, като по този начин спасява не само региона, а и цяла Европа от арабско нашествие.

"За жалост днес малко се знае за това събитие дори у нас, а да не говорим в Европа, където единствено и само се цитира победата на франкския крал Шарл Мартел над войските на Абдурахман при Поатие през 732 г., казва Георги Бакалов.

Несъмнено това е много важна битка и победата спасява Запада от арабска инвазия, но планът е бил далеч по-глобален. Арабите са смятали с два потока - от една страна през Босфора и Дарданелите, минавайки през българските земи, да се насочат към Централна Европа; а от друга - да преминат Пиренеите и Южна Франция, като накрая се слеят някъде в земите на днешна Австрия или Швейцария."

По-важна за отблъскването на арабите е битката при Константинопол. Според различни летописци - византийски, арабски, латински, само в това сражение, в което участва българският кан с войските си, са загинали около 30 хиляди араби.

"Разгромът на сухопътните войски на арабския пълководец Маслама предопределя и края на тази инвазия - Константинопол е спасен. Така че, кан Тервел е изпълнил не просто регионална задача, а задача от европейски мащаб, спирайки пътя на арабите към Централна Европа.

Този факт трябва да стане широко известен, особено сега, когато се присъединяваме към Европейския съюз. Важно е да се знае, че България е държава, която участва в изграждането на европейската култура и на нейната сигурност още в онези далечни времена", заключава проф. Георги Бакалов.