Лявото се е стопило за последните 20 години. Това става ясно от ретроспекция на прехода, направена от социаложката Мира Радева в книгата й "Общественото мнение в годините на прехода". Изданието е юбилейно по случай 20 години МБМД.

Ако в началото на прехода като леви са се определяли 42%, сега за такива се смятат 17% от избирателите. Десницата бележи ръст - от 21% през 1990, до 31% през 2010. Оказва се обаче, че преходът е освободил едно огромно място за центъра. През 1990 за центристи са се считали 14% от българите, докато през 2010 - 45%. Друг въпрос е как тези избиратели гласуват, поясни Мира Радева.

Според нея Меглена Кунева, която учредява гражданско сдружение, стъпва на добрата основа на 500 000 души, гласували на нея на президентския вот. Нейният възход ще зависи от неуспехите на настоящия кабинет и отношенията й с Росен Плевнелиев, смята Радева. Ако Бойко Борисов и кабинетът започнат да трупат негативи, те ще освободят пространство в центъра за Кунева, допълни тя.

Изданието разглежда еволюцията на прехода с основните политически играчи, както и превъплъщенията на десницата.

Главата, посветена на левицата е озаглавена "БСП - умението да оцеляваш". Управлението на НДСВ е обобщено в главата "Връщането на царя - ход с коня", а страниците за ГЕРБ са озаглавени "ГЕРБ - дясна претенция - леви избиратели".

Мира Радева отделя сериозно внимание на това как се е променило обществото ни през периода 1990-2010. Оказва се, че в началото на прехода българите са се чувствали с добри доходи, за разлика от сега, когато преобладават тези, които смятат, че доходите им са много ниски.

През 1990 г. 47% от българите са смятали, че имат средни или добри доходи, сега на това мнение са едва 28 на сто. Близък е резултатът на хората, които и преди, и сега са намирали доходите си за по-скоро ниски.
Драстична е разликата обаче между тези, които през 1990 са смятали, че са с много ниски доходи и същата група през 2010. През 1990 18% са смятали доходите си за много ниски, докато през 2010 - 38%.

Първата добра новина за прехода идва по отношение на делът на БВП на човек от населението, който от 1990 до 2010 е нараснал повече от 3 пъти. В началото на прехода той е бил 1922 долара на човек, а 2010 - 6210 долара.

В книгата намира място и сравнителен анализ на правителствата от периода на политическа стабилизация в страната - от Иван Костов до Бойко Борисов включително. Оказва се, че доверието към синия кабинет е бил 42%, а недоверието - 48%. При Симеон Сакскобургготски недоверието (59%) преобладава значително над доверието в него (31%). Кабинетът "Станишев" обаче е рекордьор по обществено недоверие - цели 70%, а доверието към управлението на тройната коалиция е едва 23%.
Засега балнсирани остават тези показатели към настоящия кабинет, който е на половината от мандата си - доверие 40%, недоверие 42%.

Според Мира Радева тези показатели означават, че българите все още не се чувстваме удовлетворени по отношение на политическата система. Засега обаче премиерът Бойко Борисов е единственият министър-председател от Костов насам, при когото доверието взема връх над недоверието - 54% доверие към 40% недоверие. Иван Костов печели одобрение от 37% към 53% недоверие, Сакскобургготкси има одобрението на 38% от българите и недоверието на 52%. И в този показател Сергей Станишев е най-неодобряваният премиер със 73% неодобрение и спечелено доверие на едва 26% от българите.

Най-популярният президент и най-популярна личност на прехода е президентът Петър Стоянов, обяви Мира Радева. Стоянов има доверието на 68% от българите и недоверието на едва 24%. Харесван е в първия си мандат и президентът Георги Първанов - с 57% доверие и 34% недоверие. През втория му мандат обаче картината се променя - сега го одобряват 39%, а не го оодбряват 54%. Това според социложката се дължи на свързването му с тройната колаиция и считането му за неин "баща".
В навечерието на изборите Росен Плевнелиев и имал недоверието на 45% от българите и доверието пак на 45%.

Интересна е и позицията ни преди и сега по отношение на кръглата маса. През 1990 година 77% от българите са одобрявали резултатите от нея, а не са били доволни 11%. Оказва се, че през 2010 повече българи не одобряват договореностите от кръглата маса (37%), отколкото ги одобряват (34%).