На 3 септември 2010 г., по време на Международния кинофестивал във Венеция, министърът на културата на Италия Сандро Бонди и директорът на фестивала Марко Мюлер ще връчат специална награда на известната в Италия българка Мишел Бонев. Специалното отличие „Action for women" се връчва по повод 60-та годишнина на Съвета на Европа и на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
В мотивацията за награждаването на филма се изтъква, че той „пресъздава по автентичен начин от женска гледна точка съвременната реалност на голяма страна от Източна Европа - България, описвайки как актуалните икономически промени въздействат върху отношенията между хората".
Филмът е финансиран от Националния филмов център и RAI Cinema. Лентата се гордее и със съдействието на Италианското Министерство на Културата. Мишел Бонев, от години e звезда в Италия, но прави режисьорския си дебют с отличената лента. Оператор е Емил Топузов, а в главните роли са Мишел Бонев, Татяна Лолова, Юлиан Вергов, Ани Бакалова, Надя Конакчиева, Марта Янева - Майдачевски, Лича Нунец и Джузепе Корасанити. Продуценти са Romantica Entertainment - Italia в копродукция с Романтика Ентъртейнмънт - България.
USD
CHF
EUR
GBP
nono
на 17.09.2010 в 13:58:48 #2Подигравка и обида за българското кино На 3 септември, в рамките на 67-та Мостра на киното във Венеция, се случи нещо, което вместо да ме зарадва като българка, дълбоко ме засегна. По случай 60-годишнина на европейската конвенция за съхраняване на основните човешки права и свободи беше връчена наградата “Action for women” на италианско-българската копродукция “Goodbye mamma” на сценаристката-режисьорка-продуцентка-изпълнителка на една от ролите Мишел Бонев. Формулировката на отличието, дадено от италианското Министерство на културата, гласи:”Goodbye mamma” поднася по неочакван начин новата реалност на една държава като България, показвайки как променената икономическа ситуация повлиява на човешките отношения”. Необичайно беше и самото шоу в зала “Пазинети”, открито от президента на Биеналето Паоло Барата в присъствието на директора на Мострата Марко Мюлер, двама италиански министри- Джанкарло Галан (на аграрната политика) и Мара Карфаня (на равноправните начала) и мастита българска делегация, водена от министъра на културата Вежди Рашидов. В същото време на официалното откриване на този най-стар кинофестивал в света и най-престижния за Италия не се видя член на правителството. Градусът на недоумението се повиши, когато министър Галан каза:”Вчера Силвио Берлускони ме извика, за да ми даде специална поръчка да поздравя с топлота и обич Мишел Бонев, което и правя в момента с цялата страст, на която съм способен”. Коя е въпросната режисьорка- дебютант, обградена с такова невиждано досега внимание? 39-годишната бургазлийка Драгомира Бонева (или по италиански Мишел Бонев) пристига в Италия в далечната 1990 г. без специално образование, изключително бедна “само с чифт жълти обувки и 20 долара”, както разказа самата тя, получавайки наградата. Това не й попречва да направи чудновата и стремителна кариера. Най-напред се появява в епизодична роля в “Страстите Христови” на Мел Гибсън. После през 2003 г. е натрапена на фестивала в Сан Ремо като съводеща на едно от предаванията там, въпреки несъгласието на основния водещ и критиките в пресата. В същата година публикува и първата си книга “Дървета без корени” (случайно да ви напомня това заглавие на Хайтов?) в издателството “Мондадори” - собственост на… Силвио Берлускони. Рецензентът на автобиографията й, който я определя в частен разговор като “нечувана свинщина”, след срещата си с Бонев я характеризира като”едно желязно момиче от източните страни, което би се преборило и с танк, ако го срещне”. Следват роли в телевизионни филми все на държавната РАИ. За ”Goodbye mamma”Бонев още през 2008 г. иска финансиране от италианското министерство на културата за дебют, което й е отказано с мотивировката:”Облогът е рискован-излиза като публично признание, автопортрет на един живот и на едно семейство с много сантименталност. Има други проекти, по-заслужаващи от него”. И въпреки това филмът, който не е нито в конкурса, нито в която и да е друга програма, стига до Венеция. Освен копродукция с РАИ и поддръжката на българския Филмов център, той е подкрепен и от същото Министерство на културата, което преди две години съсипва сценария. И това ако не е подигравка! Обидно е, че италианската преса, и лява и дясна, не се занима със самия филм, а единодушно припомни, че името на Мишел Бонев се среща в подслушаните (и публикувани) разговори между бившия директор на РАИ и Силвио Берлускони, където премиерът му препоръчва да вземе на работа някои актриси, които са му близки. За какво става дума в “Goodbye mamma”? Семейна и женска драма, снимана в България и Италия, в която се преплитат съдбите на четири жени от три поколения: баба, майка и двете й дъщери. Техните непреодолими конфликти, насилието-физическо и морално, на една жена над друга, отмъщението и омразата се преплитат с проблема за старческите домове в България. Всичко е до болка познато, заснето старомодно и монтирано объркано. Мишел Бонев наистина играе себе си- каквато е напориста и безскрупулна във филма, такава е и в живота. С подходящо за случая отворено деколте тя пое наградата и благодари на Италия, дала й свободата, и на България, откъдето са нейните корени. Сама се нарече Алиса в страната на чудесата и всекидневникът “Република” я иронизира, че “наистина е намерила страната на чудесата”. Но такова ли трябваше да бъде първото представяне на България след влизането й в Европейския съюз на Венецианския фестивал? Соня Александрова Венеция Бел. ред. След кореспонденцията на нашата специална пратеничка на Венецианския фестивал искаме да добавим няколко реда. Изкачването по червения килим на Мишел Бонев и делегация, нейните награди и награждаващи, речите и отговорите на министър Вежди Рашидов, вечерите и обедите, дадени по случая, сълзите на радост... и как министърът подарява албум с творчеството си на Катрин Деньов, седнала на съседната маса – всички тези събития бяха широко и щедро отразени от флагманите на българската преса още на 5 септември т.г. По всичко изглежда, че техни журналисти са пътували с (като членове на) делегацията. Неясен остана само въпросът кой плаща пътуването на тази 40(!)членна българска делегация във Венеция по време на най-скъпия фестивал в света. Отговорите изглежда са само два: - или плаща Берлускони и неговото правителство, за да пропагандират протежето си в България (?) и да укрепват българо-италианската дружба; - или плаща българското правителство. Във втория случай това явно се прави, за да изразим някаква благодарност. За какво, обаче? Разбираме от думите на самия Рашидов. Той, обръщайки се към италианските си домакини, в явно недогледан от пиарите на МК репортаж по една телевизия, заявява буквално следното: Ние сме тук не за друго, а за да ви благодарим, че ни забелязахте, че ни има... Не звучи ли трогателно? Особено от устата на министъра на културата... К
el viejo
на 02.09.2010 в 23:03:02 #1Пи Ар по италиански, за активиране на българска публика!