Развитието на клиничните пътеки е идея, която подкрепям, но не може да се случи в рамките на този мандат на правителството. Това съобщи здравният министър Десислава Атанасова във Варна, цитирана от Днес+.

Според нея се изисква много задълбочена подготовка на лечебните заведения, а вече са изпуснати три години за въвеждане на диагностично свързаните групи.

Атанасова посочи, че един от главните й приоритети е решаването на проблемите в Спешната помощ. Тук тя има предвид финансирането, бързината на достъп и пътя на пациента от доболничната помощ през спешността в лечебните заведения и защитата на работещите.

По думите й проблема със специализантите не е решен години и младите лекар нямат достъп до специализиция.

„Готова е наредбата, която се обсъжда на ниво академична общност и директори на болници и лекарски съюзи. Основното ще бъде да се даде възможност на лекари в Спешна помощ да специализират във всички специалности и в местата, където работят. Това ще реши един от основните проблеми и ще задържи все повече лекари тук в България", обясни Атанасова.

Тя добави, че до края на мандата на това правителство е начертала дългосрочни и краткосрочни цели, които ще изпълни.
По думите й дългосрочната визия за здравеопазване трябва да е консенсусна и не само да очертава проблемите, но и да дава решения.

Атанасова посочи, че е създаден Консултативен съвет към Министерски съвет, който е трябвало да създаде визия и стратегия за здравеопазване, но това до момента не се е случило.

„Този съвет не е започвал работа. Смятам, че трябва да бъде актуализиран неговия състав и той да започне да работи. Тук влизат всички, които допринасят за развитие на здравеопазването", добави Атанасова.

По отношение на просрочените задължения на здравните заведения Атанасова изтъкна, че трябва да се говори за електронно здравеопазване.
Тя поясни, че така биха се решили проблемите с изтичане на средства и здравноосигурени лица. Реални резултати трябва да се очакват следващата една година в тази насока.

Здравният министър разкри, че няма да има преминаване на Бърза помощ към областните болници, тъй като е приоритет на държавата и не следва да преминава в дейност на търговските дружества.

„Смятам, че сериозно биха се увеличили разходите на здравните заведения, ако Бърза помощ се влее в тях. Тя поема голяма част от неосигурените пациенти. Трябва да начертаем пътя на пациента, когато има нужда да знае кого търси. Заплащането на спешните центрове е тема, на която смятам да обърна също внимание. Ще помислим за промяна в методиката на заплащане на дейност, която се изработва от Министерството на здравеопазването", обясни тя.

Здравният министър изтъкна, че е анонсирала идея здравно неосигурените лица да бъдат лишавани от административна услуга, но мерките, които са били предприети не са довели до ефективен резултат.

По думите й над 1 200 000 са здравно неосигурените по последни данни. НАП е органа, който трябва да извършва тези проверки.

Министърът раздели неосигурените лица на три групи. Едната обхваща огромен брой хора, които не живеят в България.
Втората група са социално слабите, които или работят в сивата икономика или са на ръба на оцеляването и нямат възможност да заплащат здравното си осигуряване. За тях държавата е помислила, защото при посещение в лечебно заведение, лечението им е за сметка на държавата.
Има и хора с финансови възможности, които поради липса на доверие в здравната система предпочитат да заплащат кеш при лечение, а не да заплащат здравни вноски.

Трябва да търсим механизми така че всички да плащаме здравните си вноски, изтъкна Атанасова.

Здравният министър посети Варна, за да открие нова апаратура в Лабораторията по молекулярна медицина в болница „Св. Марина", която е предназначена за изследване на туморни маркери и обновената Клиника по вътрешни болести към болница „Св. Анна".