На някои политици им беше ясно, че който не владее престъпната улица, той не владее нищо.

Това заяви бившият топкриминалист Ботьо Ботев в предаването "160 минути" по БиТиВи. Коментарът му идва след интервюто миналата седмица с командоса Христо Билев, оцелял след трагедията в столичния квартал „Белите брези".

Ботев каза, че политици са се намесили в престъпните групировки и са ги протектирали. Имена не посочи. Случаят „Белите брези" се развива в разгара на гангстерската война. Случаят в „Белите брези" е трагедия, една нелепост, каза Ботев.

Припомняме, на 14 януари 1994 г. полицаи от столичното звено за борба с масовите безредици БМБ застреляха двама свои колеги от спецотряда за борба с тероризма СОБТ в бл. 29 в столичния кв. „Белите брези", като ги взеха за „мутри".

Самите барети бяха пратени там цивилни да охраняват висши офицери от МВР (сред които и Ботьо Ботев), които преговаряха с босове на набиращите сили криминални групировки.
В престрелката загинаха зам.-командирът на СОБТ подп. Марин Чанев и главен сержант Георги Георгиев-Индианеца, а друг командос Христо Билев беше ранен.

Към онзи момент нещата бяха много сложни. Нашите полицаи и служби не бяха подготвени за някои неща, които се случваха впоследствие, обясни криминалистът.
На обед преди инцидента е издадено прокурорско разпореждане за задържане на „Кръстника" Иво Карамански. По думите на Ботев целта не е скриването му от ВИС.

И досега обаче се смята, че идеята е била Карамански да бъде арестуван, за да се тушира напрежението между групировките.

Припомняме, в онези години в България започва битка за преразпределение на територии между различни престъпни групировки на бивши спортисти, останали на улицата след промените през 1989 г. Вътрешното министерство - след множество „реформи", политически чистки и уволнения на десетки опитни кадри, няма с какво да им се противопостави.

Две групировки - тази на бившия гребец Иво Карамански-Кръстника и „борците" от ВИС-1 на още никому неизвестните тогава братя Васил и Георги Илиеви, Младен Михалев-Маджо и Дмитрий Минев-Руснака, първи влизат в стълкновение. Започват гангстерските войни.
Началото е кървавата престрелка на 11 януари 1994 г. в столичния кв. „Дружба". Тя е между „борци" от пазарджишката охранителна фирма „Гардения" и охранители от софийската CBR на Карамански. На място са убити бившите борци Петьо Маргитин и Ангел Червенков, а Велизар Велчев и Цветан Божков почиват от раните си по-късно във Военната болница. Криминалистите събират 80 гилзи от стрелбата.
На другия ден от ВИС-1 решават да ударят хората на Карамански за отмъщение в „базата" им - казино „Севастопол" в центъра на София на ул. „Г. С. Раковски". Няколко коли с въоръжени „борци" начело с Васил Илиев, брат му Георги и Младен Михалев-Маджо атакуват казиното, но са посрещнати с преграден огън от гардовете на Карамански, които стоят отвън. Маджо е ранен в ръката.

Главният секретар на МВР от онова време разпоредил да се действа комбинативно. Привиквани били хора от групировките, за да се тушира гангстерската война в столицата. Карамански се укриваше, обясни Ботьо Ботев и допълни, че трябвало да се разговаря и с Кръстника.

„Не мога да кажа, че Карамански беше мой човек", изтъкна той и призна, че Иво Карамански е ползван от криминалните служби като информатор.
Карамански беше човек на Иван Иванов, призна криминалистът. Припомняме, Иван Иванов е бивш полицай и е считан за дясната ръка на Кръстника. Срещата е била именно с него в апартаменента му в "Белите брези", където се разиграва трагедията с баретите.

Карамански беше личност в бандитския свят, имаше авторитет в тези среди, смята Ботьо Ботев. За Карамански бяха платени 40 000 марки, за да бъде освободен, тази информация стигнала до криминалиста.
Платено било от групировките, според него или както той се изрази от тези, които имали интерес Иво Карамански да е навън.