Никога не сме говорили да пращаме моторизирана или каквато и да е армия на границата. Това е обявил премиерът Бойко Борисов пред министрите по време на днешното парламентарно заседание, става ясно от стенограмата. Той посочва, че президентът Росен Плевнелиев вчера е поставил на дневен ред темата.

Припомняме, президентът и главнокомандващ въоръжените ни сили Росен Плевнелиев вчера се обяви против армията да се включва в охраната на държавата ни граница с Турция. Той е категоричен, че не може да се разполагат БТР и техника по границата с една партньорска за нас държава.

Пред министрите си Борисов изтъква, че в Гърция и Турция се използват армейски поделения, но е категоричен, че у нас на нито едно съвещание не е говорено да се праща армия на границата. По време на срещите е обсъждано дали може от служителите на армията да се ползват за логистиката, като например водачите и камионите, с които разполагат. Борисов посочва, че по линия на НАТО са се купили много добри камиони и техника, които имат водачи.

„Казано с други думи, шофьор, той не е картечар, не е автоматчик, не е гранатометчик, той си е шофьор, но той е трениран на военни полигони с тази техника в такива тежки условия. Едно е да си карал патрулка в Свищов, друго е да ти дадат голям джоган и да караш по тези места тежкопланиски, хлъзгави, с коловози, и в същото време отзад да се возят по 15-20 човека", коментира премиерът.

Борисов подчертава, че няколко седмици поред са се провеждали съвещания с участието на министрите на вътрешните работи, отбраната, финансите и земеделието. Обсъдена е и възможността горски стражи да се използват за логистика заради големия проблем с бежанската вълна.

Премиерът изтъква, че е неправилно да се говори за ограда по границата, тъй като става въпрос за временно съоръжение. Неговата цел е не само да се ограничи достъпът на нелегални имигранти, но и пренасянето на шап от преминаващите животни.

Борисов изтъква, че страната ни веднъж вече е демонтирала подобно съоръжение, припомняйки за кльоновете. Преди години те не са били предназначени да се спира имиграцията, а за да не бягат българите на запад. Премиерът припомня, че старите кльонове и огради са били на по 7-8 км вътре на територията на страната и са били премахнати във връзка с обязаностите, които имаме в Европейския съюз.

Според Борисов за решаване на проблема по границата има няколко подхода. Той изтъква, че „Гранична полиция" е там с всичките си възможности. Средно по 1200-1300 полицаи от вътрешността на страната също. Всеки ден от цялата страна се събират полицаи и се изпращат, за да подпомагат „Гранична полиция".

Премиерът посочва, че проблемът съществува от година и половина и е бил замитан във времето, но напролет действително ще бъде заплаха за националната сигурност. В момента официално има над 7000 бежанци, но точната бройка не е ясна. Около 34 000 - 35 000 нелегално пристигащи са спрени на границата.

За едно временно съоръжение са необходими поне около 40-50 млн. „Едно претрансформиране на още петстотин служители - дали ще са бивши граничари, военни, ще отидат някъде... сметките ни показват около още 90 милиона. И тук финансовият министър правилно поставя въпроса - или трябва да актуализираме бюджета и да го вкараме в Народното събрание, което ще вдигне дефицита от друга страна, или трябва да съберем от другите министерства пари. Един от двата подхода трябва да се намери", коментира Бойко Борисов. Той подчертава, че Законът за държавния бюджет не позволява на финансовия министър извън рамките на бюджета да се разпростира с каквито и да е средства.

Бойко Борисов посочва, че има и още един подход: дали да се промени Законът за отбраната, за да може да се ползва някакъв ресурс подобен за помощ на „Гранична полиция". Той подчертава, че има различни възможности, за да се пестят средства.

Министър-председателят подчертава, че най-лесният начин е да се актуализира бюджетът и да се вдигне дефицитът. Друг вариант е да се орежат по 10-15 млн. от министерство и да се дадат на отбраната и МВР. От думите на Борисов става ясно, че към момента е постигнато съгласие военното министерство да предостави техника с водачи, за да се превозват служителите по границата и животът им да се запази.

Премиерът е възложил на МВР и ДАНС да направят всичко възможно, за да спрат каналджиите.

Сериозната бежанска вълна напролет няма да ни подмине, предупреждава Борисов. Той изтъква още, че трябва да сме готови, включително и със сгради и допълнителни места за настаняване.

От своя страна и вицепремиерът Меглена Кунева също предупреди, че няма много оптимистични изгледи, че ще ни се размине през тази година бежанската вълна и бежанският натиск ще се намали. Тя изтъкна, че няма напрежение между Министерствата на вътрешните работи и отбраната, а се работи в един екип. Кунева посочва, че 60 % от сградите за настаняване на бежанци са запълнени. Министерство на отбраната е готово да предостави сгради и техника.

Вицето уверява, че страната ни действително успява да спази изискванията си по охрана на границите, така както изисква Шенген. Вицепремиерката отчита, че макар и със свръхнапрегнати сили, страната ни се справя не по-зле от други държави, които са членове на Шенген.

Подобно на премиера Борисов, Кунева също изтъкна, че е много важно да се даде знак, че не става въпрос за трайно съоръжение по границата, а за такова, което да предотврати и да затрудни работата на тези нелегално преминаващи и на каналджиите, което поставя в опасност живота на хората.

България няма да отказва по никакъв начин убежище на хора, които се нуждаят от него, увери още тя.

Вицепремиерът по социалната политика Ивайло Калфин от своя страна пък признава, че не разбира острата реакция на президента Росен Плевнелиев за идеята границата ни да се охранява срещу бежанци и от армията.

„Първото нещо, което среща човек като влезе в Турция и в Гърция, са военните поделения. В България военните поделения са много далеко от границата. Така, че някакво притеснение, че ние ще си нарушим партньорските отношения, надали е релевантно", изтъква пред колегите си Калфин.

Той признава обаче и че въпросът за бежанците е тревожен, а доказателство за това е фактът, че бежанците не са само проблем за охраната на границата ни. „За тези хора трябва да се погрижим, трябва да получат образование, някаква интеграция, да учат език, да получат работа", осъзнава вицепремиерът и предупреждава: „иначе ще станат едни лагери, в които населението с основание ще се притеснява". В бежанците Калфин съзира и един голям финансов ангажимент за държавата.

Вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева пък обръща вниманието на колегите си към това, че Германия е единствената страна, която предлага да има квотен принцип за приемане на бежанците съгласно  Брутния вътрешен продукт и възможностите на страните.

„Не случайно и Германия го поставя в дневния си ред, защото те най-много ни наблюдават и виждат в какви драми и какви трудности сме в момента, защото, повтарям, това ще са много пари", се включва в темата и премиерът Бойко Борисов.

Той от своя страна разбира думите на държавния глава в ролята му на върховен главнокомандващ. „Не виждам върховен главнокомандващ, който да каже: „Ще пратя армията на границата". По този начин формулирано, нали веднага ще кажат, че отиваме да воюваме", разбира министър-председателят.

Той обяснява на министрите си обаче, че идеята на вътрешния министър е армията да оказва логистична подкрепа, за да се похарчат по-малко пари. „Едно е да дадем 90, едно е 150, едно е 200 милиона", изчислява Борисов. Премиерът отсича още, че по тази тема не се търси конфронтация и кабинетът ще се радва ако президентът свика бързо заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, за да може с всички партии да се изговори този въпрос. От думите на премиера става ясно още, че страната ни ще разчита и на помощ от Брюксел като отговорната задача да я издейства има вицепремиерът Кунева.

„България се води в донорите, ние сме от богатите страни в света, ние като член на Европейския съюз подпомагаме всяка година от Палестина до къде ли не. Някъде около един милиард дава Европейският съюз за Палестина само. Така че, ние сме донори. Вярно, по-мънички пари даваме, но на практика нас ни водят към богатите държави, ние сме в богатия клуб на Брюксел", гордо обяснява Борисов.

„На мен всяка сутрин дежурният по МВР ми дава сводка колко на границата и от какви народности, и те са най-малко сирийци, ако ме питаш. Ето, кажи, Вучков, ти ги имаш", приканва силовия си министър Борисов.

Той от своя страна представя конкретни данни за ситуацията на българо-турската граница за 2014-та и 2013-та година. „Задържаните на границата през 2014-та година лица са 6023. Техният брой през предходната 2013-та година е 11 524. Общо предприети опити за влизане на територията на България през изминалата година са 38 502 лица, което е 2,3 пъти повече в сравнение с 2013 г., защото 2013 г. общо предприетите опити за влизане са на 16 736 лица. Тоест, макар задържаните от нас да са по-малко, натискът се е увеличил", посочва и анализира министърът на вътрешните работи Веселин Вучков.

От стенограмата на Министерски съвет става ясно, че премиерът Борисов заръчва темата за бежанците у нас и на министъра на външните работи. „Като свърши Министерски съвет, сядате с Ненчев и Вучков, давате му всичките тези данни, следобед си поръчай разговори с колегите, кажи им, обясни им, да няма реакции някакви, защото и ние можем да се дразним от тази работа и също може да предизвикваме дипломатически скандали. Нали можем? Но не го правим, защото сме толерантни като натовски страни с нашите приятели и партньори в Турция и в Гърция. И затова по такъв толерантен начин, а ти го можеш, защото си такъв, ще им обясниш какви усилия полагаме", заръчва Борисов.

В отговор външният министър Даниел Митов се зарича, че такива разговори непрекъснато се водят.

Продължавайки със заръките министър-председателят се обръща към вицепремиера Кунева с думите: „Ако трябва, отиди до Брюксел и постави темата и там, защото на фона на 3-процентния ни дефицит, който заковахме, ни е много трудно да поемем толкова големи бюджети". Борисов загатва, че има намерение и за великденски надбавки за пенсионерите, но заключва - „да направим всичко възможно и тогава". „Ако ни се изсипят още 150-200 милиона, няма как да стане. Сиреч, това ще бъде за сметка на някого", предупреждава премиерът.