През 2060 г. населението на България ще бъде 5.166 млн. души, според прогнозни разчети на Националния статистически институт /НСИ/, при хипотеза за неблагоприятни социално-икономически процеси.

При положително социално-икономическо развитие ще бъде 6.086 млн. души. Към края на 2008 г. населението на България е 7 606 551 души. Заради отрицателния естествен прираст и отрицателното външно миграционно салдо, е намаляло с близо 33 700 души.

В края на 2008 г. населението на България е 7 606 551 души. 

Експерти от Националния статистически институт представиха изследване, в което дадоха яснота по въпроси като "Колко ще са българите през 2060 година и какви са статистическите прогнози за демографските процеси у нас?"

Според експертите продължават формираните през последните години положителни тенденции в изменението на основните показатели за демографското развитие.

Те се изразяват в забавяне на темповете на намаляване на населението в резултат предимно на подобрените показатели за естественото движение на населението, увеличаването на средната продължителност на предстоящия живот и ограничаването на влиянието на външната миграция.

Въпреки това основен проблем за демографското развитие на страната е все още високото равнище на смъртността, сравнително по-ниската средна продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни и отрицателното външномиграционно салдо.

В края на 2007-а българите са били малко над 7 милиона и 640 хиляди души. Само за една година населението ни е намаляло с почти 40 хиляди. Все още раждаемостта е по-ниска от смъртността, а за намаляването на броя на населението ни сериозна рола играе и емиграцията.

Годишно около 10 хиляди души напускат страната.
                       Още... 

В общия брой на населението жените са по-голямата част от него (51.6%), като през 2008 г. на 1 000 мъже се падат 1 066 жени. В края на 2008 г. в градовете живеят 71.1% от населението на страната, а в селата 28.9%.

Продължава процесът на остаряване на населението, което естествено води до нарастване на показателя за неговата средна възраст. През 2001 г. този показател е бил 40.4 , а през 2007 г. - 41.5 години. Сега средната възраст на населението общо за страната е 41.7 години.

Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е по-висока в сравнение с тази в градовете - съответно 45.4 и 40.1 години.

63.2% от цялото население е в трудоспособна възраст.  

Населението в трудоспособна възраст към края на 2008 г. е 4 806 хил. души или 63.2% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население е намаляла с 11 хил. души.

Продължава нарастването на броя на ражданията в страната и повишаването на равнището на раждаемостта. През 2008 г. са регистрирани 78 283 родени деца с настоящ адрес в България.

Раждаемостта се увеличава както в градовете, така и в селата, като раждаемостта в страната вече е на равнището на раждаемостта в редица европейски страни, посочват още от НСИ.

51.1% от родените деца са извънбрачни, а при 17.8% от тях баща изобщо не е посочен.  

Продължава тенденцията, започнала още през 1991-1992 г., на увеличаване на броя на извънбрачните раждания. Те непрекъснато нарастват като за 2008 г. броят на извънбрачни деца е 39 694, или 51.1%.

За 65.1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, а за 17.8% от всички живородени деца бащата не е посочен.

Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора без оформен юридически брак.

Средната възраст на жените за раждане на първо дете е 25.4 г., а за сключване на първи брак - 26.1. Така се очертава тенденцията раждането на първото дете да предхожда сключването на брака.

И през 2008 г. продължава да намалява броят на сключените бракове.
През миналата годината са регистрирани 27 722 юридически брака, които са с близо 2 хил. по-малко от предходната година. От тях 78.8% са осъществени от населението в градовете.

Намаляването на броя на сключените юридически бракове се дължи на намаляване на броя на населението, способно да сключи брак и на все повече предпочитаното съвместно съжителство без оформен граждански брак сред младите хора.

През 2008 г. броят на регистрираните разводи са 14 104 и е с 2 200 по-малък от този през 2007 година. Над 80% от тях се отнасят за градовете. Близо 60% от разводите са по взаимно съгласие, 26% са поради несходство в характерите, а за около 9% причината е фактическата раздяла.

В общата смъртност на населението през 2008 г. се наблюдава намаление спрямо предходната година. Броят на умрелите лица е 110 523 души и е с 2 481 по-малък от този през 2007 г. Коефициентът на обща смъртност (14.5) е намалял с 0.3%.
Смъртността продължава да бъде по-висока при мъжете, отколкото при жените и по-висока в селата отколкото в градовете.

Преждевременната смъртност остава на същото ниво от 2007 г. - 24.1%. През предходните години този относителен дял е бил значително по-висок - 25.2% за 2001 г. и 24.6% за 2006 година.

След достигнатото високо равнище през 1997 г. - 17.5‰, коефициентът на детска смъртност непрекъснато намалява и през 2007 г. достигна 9.2‰.

През 2008 г. в страната са умрели 668 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 8.6‰. Това е най-ниското равнище на детската смъртност за цялата история на демографската статистика в България.

Независимо от положителната тенденция в намаляването на равнището на детската смъртност в страната, тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави.