Управителят на БНБ Иван Искров е готов да подаде оставката си веднага. Това заявява самият той в писмо до председателя на Народното събрание Михаил Миков.

Искров ще депозира оставката си в случай, че в парламента бъде постигнат консенсус за избора на нов управител на институцията, преди обаче депутатите да се разпуснат на 6 август, за да не бъде оставена БНБ без ръководител в този изключително тежък за страната момент на продължаваща политическа криза.

Пърявият мотив, който Искров посочва, е неговото „несъгласие БНБ и нейният Управител да бъдат използвани за предизборни политически цели чрез системни и неприемливи обвинения".

„Този път, обаче не мога да премълча! Нещо повече, по никакъв начин не съм съгласен - заради проблемите на една търговска банка - да бъдат хвърляни незаслужени упреци към институция като БНБ!", се казва в писмото.

Искров допълва, че наред с призивите за оставката му от последните дни, политиците изрекли и редица разминаващи се с истината твърдения, които трябва да получат своя отговор.

„Едно от тях бе, че „БНБ чак сега с едномесечно закъснение започна да си върши работата", пише в писмото си Искров и обяснява, че Централната банака работи без почивка от деня, в който от КТБ са поискали специален надзор. За да могат квесторите да си свършат работата добре, е много вероятно надзорът да бъде удължен, казва още той.

„Друго невярно твърдение бе опитът да се вмени като отговорност на БНБ обявената дата за отваряне на КТБ - 21 юли. Както е добре известно, никой не би могъл еднолично да се ангажира с конкретна дата за отваряне на банката без подкрепата на парламентарните сили и правителството.", категоричен е Искров, който допълва, че при консултациите в началото на кризата с КТБ е получил подкрепа от повечето парламентарни групи.
Там се разбрали още да спасят банката с одържавяване, за да „се ограничи системният риск за българската банкова система до групата на КТБ, както и да се предотвратят крайно негативните ефекти върху икономиката от блокирането на дейността на стотици частни и държавни фирми, болници, общини, университети, детски градини и др.", допълва в писмото си Искров.

„Трябва да се знае, че датата 21 юли бе функция на това съгласие, след което БНБ съобщи резултата пред медиите", се казва още в писмото.

Сред решенията, които по думите на Искров са взети с консенсус между БНБ и политиците, са и тези за изготвянето на промени в Закона за кредитните институции, за разделянето на „добрите" от „лошите" активи в отделни банки, както и за обезпечаването вложенията в КТБ на всички граждани и фирми.
Именно те били препоръчани и от Генерална дирекция „Конкуренция" на Европейската комисия (ЕК), а не обявяването на банката в несъстоятелност, за да се избегне негативното отражение върху цялата ни икономика.

Проемните в Закона така и не са приети не заради друго, а заради липсата на единомислие от страна на участниците в проведените на 14 юли консултации при президента, пояснява Искров.

„Това несъгласие беше причината датата 21-ви юли да не се случи и това е добре известно на участниците в тези консултации", категоричен е шефът на БНБ в оставка.

Той припомни, че още в рамките на консултациите на „Дондуков" 2 е бил готов да подаде оставка. Помолил и президента да го включи като точка в решенията от тях. Това обаче не станало.

Искров опровергава и твърденията, че представители на Оманския Фонд не са били канени на разговори у нас. В писмото си той посочва и дата на срещата с тях - 10 юли в сградата на Министерския съвет. На срещата присъствали още вицепремиерът Даниела Бобева, финансовият министър Петър Чобанов и самият Искров.

Той отрича и да е коментирал  как са изнасяни пари от КТБ, визирайки версията, че касови наличности са изнесени с чували от банката. Той само потвърдил пред медиите наличието на липси.

„Мога и нося своята отговорност като Управител на БНБ! Но не мога и нямам право да нося отговорност за неизпълнени политически ангажименти на която и да е политическа сила", категоричен е още Искров.

Писмото си Искров завършва с молба към Михаил Миков при първа възможност оставката му да бъде разгледана в НС, но и да бъде избран нов управител на Централната банка. Това се налага, тъй като правомощията на управителя се прекратяват в срок от 3 месеца, независимо дали има избран друг.

„Неизбирането на Управител би бил най-бързият начин за внасяне на хаос в дейността на тази изключително важна за финансовата стабилност на страната институция.", пояснява Искров.