Обществено обсъждане на новия Наказателен кодекс с участието на народни представители от правната комисия, министъра на правосъдието Зинаида Златанова, представители на други министерства и близо 40 неправителствени и браншови организации се проведе в НДК.
Дискусията продължи над 3 часа, като бяха засегнати редица теми, касаещи най-различни части и сфери от Наказателния кодекс.

Домашното насилие, насилието над животни, проблемите на наркозависимите, неплащането на осигуровки и културното наследство бяха част от темите, които станаха обект на дискусия и спорове от различните организации.

Форумът започна с малък скандал, след като Николай Колев - Босия поиска още преди изказванията на председателя на правната комисия Четин Казах и на министър Златанова да прочете декларация, с която призовава за институционализиране на постоянно действаща кръгла маса, която да работи за промяна на цялата съдебна и правораздавателна система, като обсъди качествена реформа не само по отношение на наказателния кодекс, но и на всички други закони, които я съставят. Идеята на Колев бе приета позитивно от Златанова, но въпреки това той напусна залата, тъй като нямаше как тя да бъде реализирана на момента.

Изработването на нов Наказателен кодекс е част, макар и малка, от необходимостта от съдебна реформа, посочи Зинаида Златанова. Тя настоя, че Европейската комисия конкретно ни препоръчва да се приключи работата по нов НК. "Очаквани и донякъде оправдани" според нея са били част от реакциите след публикуването на проекта, но е имало и голяма част твърдения за него, които изобщо не почиват на обективна истина.

Златанова посочи, че едно от важните постижения на проекта е неговото синхронизиране с европейските международни актове. Създадена е глава „тероризъм", в която е възприет нов подход за криминализирането на престъпленията тероризъм и финансиране на тероризъм, който осигурява в пълна степен съответствие с европейското и международно законодателство.

Силна страна на новия кодекс е промяната на системата на наказания, отпадането на някои и намаляването на размера на други, счита Златанова. „Тук е мястото и на правозащитниците, които по призвание трябва да помогнат при разясняване необходимостта от повече хуманност дори в наказателната политика, защото противното би дало превес на желанието за по-силна репресия", коментира тя.

„Нереалистично е да се очаква, че законът би могъл да е универсално средство за справяне с престъпността, но той със сигурност дава една по-добра основа за работа на всички, които ще го прилагат", завърши министърът на правосъдието.

Новият НК има класическа структура, като са спазени всички изисквания на Закона за нормативните актове, настоя в своето изложение и проф. Александър Стойнов, който е ръководител на работната група по неговото изготвяне и един от най-големите родни специалисти и преподаватели по наказателно право. В новия кодекс е запазено всичко положително, постигнатото до този момент, посочи той.

В началото на дискусията от Асоциацията за детско развитие „Член 24" защитиха своята позиция, че не е нормално наказанието за жестокост към деца да е по-малко, отколкото това за жестокост към гръбначни животни.
Тежък проблем е този за правата на децата и търговията с тях, като според асоциацията духът на закона и репресиите трябва да бъдат насочени към трафикантите, а не към майката, която много често още по време на бременността е уговаряна да продаде своето дете. „Член 24" имаше сериозни критики и към отпадането на иска за оспорване на припознаването, което води до лишаване на биологичния баща от правна възможност да припознава детето.

Представител на Българския лекарски съюз пък засегна темата с посегателството срещу лекари, като благодари на народните представители, че са криминализирани подобни прояви, но поиска изваждането на лекарите от категорията „длъжностно лице", защото това им носи повече негативи, отколкото позитиви. От БЛС искат да останат в „специалните състави" при разглеждането на престъпления спрямо тях, но не и да бъдат „длъжностни лица".

Сблъсък между синдикати и работодатели очаквано предизвика темата с криминализирането на неплащането на осигуровки. Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев при укриване на осигуровки наказателната отговорност не би трябвало да бъде носена само от работодателя, а доказването на подобно деяние само със свидетелски показания дебалансира отговорността.
Текстовете свързани с осигурителната измама обаче бяха приветствани от КНСБ, които призоваха да бъде въведен и текст, който криминализира неплащането на трудовите възнаграждения. По данни на НОИ през 2011 година те са били над 70 млн. лв, защитиха се синдикатите.

Днешната среща с неправителствени и браншови организации беше първа подобна, като предстои подобен форум да се проведе отново в най-скоро време, този път с адвокати, магистрати, МВР, ДАНС и други.