Според последни проучвания европеецът купува средно 11-12 книги годишно, а българинът - 0,56. Европейските библиотеки пък се посещават от 60-70% от населението, а българските - едва от 10%.

От 2008 г. в 90% от българските библиотеки не е постъпила нито една книга.

„От картата на България изчезнаха 5 хил. библиотеки", заяви Димитър Димчев от СУ „Св. Климент Охридски", който заедно с писателите Георги Господинов и Калин Терзийски, литературоведът Михаил Неделчев и представители на различни столични библиотеки дадоха брифинг в София.

В писмо до премиера Борисов и министрите Дянков, Игнатов и Рашидов те настояват спешно приемане на Стандарт за библиотечно-информационно обслужване за обществените и училищни библиотеки, съизмерими с международния стандарт. Освен това организациите настояват за незабавно подновяване на програмата на Министерството на културата за обновяване на библиотечните фондове.

В писмото си до държавните мъже организаторите посочват, че кризата се е отразила на всички клонове на обществения и стопанския живот, както и че разходите в някои браншове са намалени с 10 до 30%, но в областта на книгите и библиотеките това намаление е стигнало до 100%.

Ситуацията с книгите и библиотеките обрича на гибел голяма част от българското население, тъй като то ще остане неграмотно. Според последните проучвания около 50% от младите хора в България са неграмотни, като голяма част от тях са ромско и турско етническо население. „От години липсва държавата", коментира още Димчев.

Според библиотекарите е желателно държавата да отпусне поне 20 млн. лв. субсидия. Особено тревожно е положението в малките населени места, алармираха те и нарекоха състоянието „геноцид в рамките на 21-ви век по отношение на българската култура и правото на хората да бъдат образовани".

Александър Кьосев от СУ „Св. Климент Охридски"  посочи, че културната политика в България е пред провал. „Мизерен е процентът от БВП, който е отделен за култура. Политиката на министър Рашидов можем да кажем, че има 2 приоритета - визуални изкуства и археология", коментира Кьосев.

„Докато се опитва да направи руините туристическа атракция, превръща останалите елементи от културата в руини - литературата, библиотеките, музиката и т.н.", убеден е Кьосев.

Той допълни, че решенията в министерството на културата се вземат без сериозни дебати. По  думите му, особено болезнен проблем е този с библиотеките, книгите и четенето, защото според него това е проблем, касаещ грамотността на нацията.

„Българските библиотеки трябва да бъдат превърнати в модерни информационни институти, а не само да бъдат складове за книги. Необходимо е преустройство на библиотеките, за да станат те привлекателно място за повече хора", убедени са още хуманитаристите.

Според специалистите е необходимо държавническо стратегическо мислене. Тревожно според тях е и това, че има регионално и етническо разслоение на неграмотността. „От всички български роми и цялото турско малцинство има 2% роми и 3% турци, които могат да бъдат смятани за активни читатели. Това превръща цели области в неграмотни феодални региони. Най-застрашените групи са младите и етническите малцинства", сочат данните от проучвания, цитирани от библиотекарите.

Михаил Неделчев от Сдружението на българските писатели подчерта, че книгите на съвременните писатели не присъстват в библиотеките, защото те не могат да си позволят да ги закупят. „Народната библиотека почти пустее. Пропаднали сме в много варварство", коментира още Неделчев.

Писателят Георги Господинов посочи, че особен проблем е и липсата на книги за университетите в чужбина, където се преподава българистика и славистика. Културните центрове в чужбина нямат библиотеки. „Говорим за социалните домове и порционите там, но последното нещо, за което говорим, е постъпват ли там книги", обяви още авторът на „Естествен роман" и посочи, че в тази връзка е започнал собствена кампания „Подари книга за Коледа".

По думите на Господинов, страната ни трябва да черпи опит и добри практики от Норвегия, където книги на национални писатели с доказани качества се закупуват от всички библиотеките.„Основната част от държавната субсидия за библиотеките отива за заплати, друга част е за режийни разходи. На трето място е закупуване на литература, осигуряването на електронни ресурси, което е основна задача на библиотеките", коментираха представители на бранша.

Според тях е много е трудно на библиотеките да осигурят нужните екземпляри от български автори. Библиотеките се нуждаят от системно финансиране, за да могат да следят книжния пазар и да обновяват фонда си адекватно и редовно. Най-тежко е положението на читалищните библиотеки, тъй като някои от тях не могат да си позволят и по едно ново постъпление на година.

Писателят Калин Терзийски заяви, че библиотеките са превърнати в едно маргинално място и те не са интересни за никого. Според него библиотеките трябва да работят за имиджа си.

Той обяви, че утре от 11 ч. на площада между Министерски съвет и Президентството писатели ще направят писателско четене. „Утре в 11 ч. ще има грандиозно писателско четене на открито за първи път", обяви още Терзийски и покани всички съпричастни към проблемите на българските библиотеки.