Лесно ли настъпва моментът, в който правим нещо смислено, въздействащо и положително, а останалите го признаят? Маршал Голдсмит и неговият съавтор Марк Райтър разглеждат това състояние в бестселъра „Моджо", достъпен до нас чрез издаделство „Изток-Запад".
Книгата е посветена на това как можем да го създадем в живота си, да го поддържаме и възстановим, когато е нужно.
Думата „моджо" първоначално се е отнасяла до народната вяра в свръхестествените способности на магьоснически амулет, често под формата на парче плат или малка торбичка.
Някои все още я използват в това нейно полусуеверно значение. Истината обаче е, че феноменът отдавна е навлязъл в практичното ни ежедневие като нещо съвсем реално, достижимо и полезно, описвайки усещането за позитивен дух и насоченост.
Личното моджо се повлиява от четири ключови фактора
- Идентичност. Кой мислиш, че си?
- Постижения. Какво си постигнал?
- Репутация. Какво мислят хората за теб и делата ти?
- Приемане. Какво можеш да промениш и кога да кажеш „карай да върви"?
Моджо е позитивен дух - към това, което правим, който се заражда вътре в нас и се излъчва към света. До известна степен всички познаваме моджо.
Ето как го описва и самият Голдсмит:
Ако някога сте произнасяли реч - и сте го направили добре, - чувството ви е известно. Давам си сметка, че говоренето пред публика е едно от нещата, които най-много плашат хората; мнозина биха предпочели да прегазят пълно със змии блато, отколкото да се изправят пред голяма група хора. Ако вие обаче сте дори малко успял зрял човек, най-вероятно ви се е налагало да говорите публично. Може би сте рекламирали стока пред клиент. Правили сте вътрешна презентация в защита на работата си пред шефовете и колегите. Изнасяли сте хвалебствена реч на погребението на близък човек или сте вдигали тост на сватбата на дъщеря си. Какъвто и да е поводът, ако сте се справили добре - ако публиката слуша захласнато, кима в съгласие, смее се на шегите ви и ви аплодира накра, - значи сте достигнали до заветното моджо!