Ако Законът за предучилищното и училищното образование не влезе на първо четене до Коледа, губим още една година, в която учениците ще се обучават по програми от миналия век.

За това предупреди кметът на София Йорданка Фандъкова на Кръгла маса на тема "Реформата в българското образование - основа за икономическо развитие на България", организирана именно в сградата на законодателния орган.

Целта на дискусията е да се съберат всички гледни точки с участието на неправителствения сектор.

Зала "Изток" в Народното събрание се оказа тясна, за да побере всички заинтересовани от образователната реформа, поради което Фандъкова уточни, че през януари ще се състои още една кръгла маса.

Идеята за модернизиране на българското образование ни вълнува от много години. В последните години обаче тя стои много остро на вниманието на цялото общество, според Фандъкова, която присъства на събитието в качеството си на председател на Сдружението "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ). Според нея е дошло време да се премине от обсъждане към действия.

Вицепремиерът по европейските фондове и икономическа политика Томислав Дончев изтъкна, че покрай наводненията в страната е обмислял дали да дойде на дискусията или да се заеме с кризисните теми. Дончев обаче намери време, за да уважи присъстващите и да изрази тезата си. Противно на народната приказка "много приказвате, а нищо не вършите", според Дончев е налице обратния проблем. Той отбеляза необходимостта от консолидация на различните позиции. "Образованието е всичко - наука, индустрия, стратегия", коментира вицепремиерът.

Образованието не е отделен отрасъл, а стратегическа сфера, поради което се нуждае от лидери, стана ясно от думите му. Вицепремиерът акцентира именно върху дефицита на лидери и изрази становище, че такива може би има сред присъстващите.

"Преди да говорим за качество, трябва да сме сигурни, че системата обхваща всички", посочи Дончев по повод Закона за училищното и предучилищното образование.

След това той обърна внимание и на дуалната система. Според него тя ще гарантира, че това, което произвежда образованието, е съобразено с нуждите на бизнеса. Бизнесът трябва да е солидарен съучастник в процеса на новата реформа, по думите на Дончев.
"Страшно е, ако имаме наука и образование по остарели стандарти", обезпокоен е вицепремиерът.

Дончев обяви добрата новина, че преди няколко дни България е пуснала за одобрение на ЕК окончателния проект на ОП "Наука и образование", чрез която страната ни може да се възползва от 1,4 млн. лв. Дончев поясни, че за периода 2014-2020 г. правото на страната ни да се възползва от европари е обвързано с провеждането на реформи. Не на последно място, той изтъкна необходимостта от подкрепа на всички нива, иначе процесите ще бъдат слаби и неустойчиви.

Пред нас е предизвикателството и декларираната воля за промяната, за която милеем от десетилетия, изтъкна зам.-министърът на образованието и науката Ваня Кастрева по повод дългоочакваната образователна реформа. Кастрева е категорична, че не можем да говорим за просперитет на държавата, ако нямаме стабилна образователна система. Тя препоръча експертизата на присъстващите да бъде пречупена през интереса на нашите деца. Предложенията, които ще дойдат от неправителствения сектор, по думите й, могат да помогнат на законодателите да усъвършенстват проекта за реформа.

Кастрева намери символика във факта, че конференцията е организирана именно в зала на Народното събрание. Именно от работещите в тази сграда, по думите й, зависи промяната.

Председателят на Комисията по образование и наука и депутат от ГЕРБ Милена Дамянова представи акцентите в новия закон, предложен именно от партията на Борисов.
Тя напомни, че герберите внасят законопроекта за трети път в Народното събрание. Дамянова отбеляза, че в края на 2013 г. България отново получи "Слаб" 2 заради нехайството си в образователните реформи. Дамянова подчерта, че законът отразява и вижданията на опозицията и над 60 нейни предложения са взети предвид.

Няколко предизвикателства в проекта, очерта тя, сред които децентрализация и автономия на детските градини и училищата, баланс между нормативност и свобода. "Държави като Полша са реализирали реформата си и са на едно от първите места по грамотност", изтъкна тя.

Законът отразява правата на всички участници в образователния процес - училища, учители, ученици и родители. "Правата на практика означават отговорности, които трябва да поемем", уточни герберката. При представянето на новите моменти в закона Дамянова започна с това, че образованието става национален приоритет. На второ място тя изтъкна отделния стандарт за ролята на българския език.

Дамянова представи новата образователна структура. Предучилищното образование обхваща децата от 3 до 7 години. Детските градини пък ще могат да приемат деца на 2-годишна възраст.
В първи клас децата ще тръгват на 7 или 6 годинки - по преценка на родителите. Основните училища (до осми клас) ще бъдат преобразувани до 10 клас. Причината е, че много ученици след 8 клас не продължават образованието си. По този начин ще задържим по-дълго децата в училище, ще има по-малко отпаднали и повече мотивирани да продължат образованието си, е мнението на шефката на образователната комисия.

Училищата ще разполагат с автономност при разработване на учебните програми. Предвидена е и възможност за въвеждане на предприемачество, гражданско образование, здравно образование и други нови предмети.

Нов подход се предвижда и за оценяването. От първи до трети клас децата ще получават само качествени оценки. Децата забравили да учат за умения, а само за 5 и 6, констатира Дамянова. Според нея именно в началния период на училищното образование те трябва да се мотивират да учат, за да се реализират, а не просто за висока оценка. Вече ще се пишат и оценки за индивидуални постижения.

Учителите пък ще имат право да изберат учебника по предмета, който преподават. Дамянова представи примери от различни страни. Така например в Сърбия учителите по математика избират от общо 6 учебника, в Унгария - от 5, Швеция - от 10, а в Чешка република - от 16 броя.
Богат е изборът и на учебници по националния език. В Сърбия избират от общо 5 броя, Унгария - от 7, Швеция - от 10, а в Чешка република дори от 18 различни учебника.

Междувременно законът предвижда въвеждането на електронни книжки в градините и електронни учебници за училищата. Това са основните акценти от новата реформа.

Въпреки планираните промени обаче, едно е сигурно - първият учебен ден си остава на 15 септември.