Преходът завърши зле, Борисов поражда кризи

„Ние днес няма да обявим края на прехода", заяви президентът Георги Първанов в словото си по време на дебата „България - на другия ден".

Припомняме, в зала 3 на НДК се събраха за първи път АБВ, обявен за проекта на Първанов. Според прессъобщенията обаче държавният глава присъства само като гост, поканен от инициаторите.
Основните участници са събрани на голяма кръгла маса, като вниманието е концентрирано върху Първанов и Костадин Паскалев.

„Ако все пак преходът е завършил, то трябва да признаем, че е завършил зле", допълни той.
По думите му по-голямата част от хората днес живеят по-бедно и по-зле, отколкото в началото на промените.
„В прехода имаше грешки и престъпления, за които не трябва да има давност", посочи Първанов.

Смисълът на алтернативите е да се търси и прилага по-добрата политика в управлението, подчерта в дебата президентът Георги Първанов. Неговият основен извод е, че ни е необходима здрава и добре подредена държава - силна, а не силова държава, не администрираща и подтискаща.

Първанов обърна поглед назад и коментира изтеклите 21 години преход.

„Алтернативата не е в пътя назад", заяви Първанов и подчерта, че дебатът на АБВ не е за вайкане за грешките и за заклеймяване, а да се търсят начини как поуките на времето нещата занапред да станат по-добри.

Държавният глава е категоричен, че чрез бюджетната политика трябва да се отговори на големия въпрос дали да изчакаме края на кризата пасивно или ще правим политика, която да ни постави в активна позиция в следкризисната надпревара на националните икономики.
Той упрекна управляващите за изгубената година, в която разликата между нас и Европа се увеличи много в наша вреда.

Държавният глава изтъкна важността на ролята на държавата в икономиката. „По-активната роля на държавата се заклеймяваше, но видяхме как икономическата криза в развитите държави беше овладяна с активната роля на държавата.", посочи той.

Първанов е категоричен, че на нашия бизнес му трябва икономически и правен ред, а не мачкане от страна на министерствата. В условията на криза трябва да се поощряват инвестициите и качеството на работната сила, за да не се демотивира качествената работна ръка" посочи още той.

Президентът припомни оценката си за премиера Брисов, че не се справя с кризата и каза, че днес кабинетът изглежда все така безпомощен в битката с кризата. Има дефицит на компетентност в настоящото управление, посочи Първанов и коментира, че никой не се е родил научен, но от незнание не бива да се прави капитал.

По думите му лидерът не е длъжен да знае всичко, но трябва да навлиза в детайлите на материята дотолкова, че да може да взема информирано решение.

Има и друг път, продължи Първанов и добави „Незнанието и липсата на воля да се прикриват с измислени скандали, на високомерие. Има един постоянен гневен патос, който може да стряска някого, но струва ми се повече буди насмешка", добави Първанов.

Вижда се, че твърдата ръка без знаене и можене, без компетентност става рискова, коментира още държавният глава.

Той поясни, че всяка позиция се произнася категорично, безпардонно и след това се отрича. Силовото управление в сектора за сигурност и на политическото поле, съчетано с несигурност и колебливост в икономическата политика, е рисково за стабилността", предупреди Първанов и добави, че идеята за силната ръка олеква.

Президентът е категоричен, че силното управление е във вземането на адектватни, правилни решения, от които печелят всички.

За настоящия кабинет той каза, че няма друго такова правителство в изтеклите 21 години на българския преход, което така често да променя правилата и го упрекна, че поражда кризи.

„Има криза в управлението, каза Първанов и поясни, че не говори само за отделни министерства, а затова че се работи на парче, ден за ден, без визия. Затова според Първанов трябва да има граждански структури като АБВ, да има дебати по сектори, и да се дава шанс на професионалистити.

„Нека се получи сблъсък на мнения и когато се формира управрленски екип хората да бъдат достатъчно познати на избирателите, а не да бъдат избирани в кръстовища и тъмни кътчета", добави той.

Президентът даде и лично обяснение за критиките, че създава АБВ, за да разцепи тази или онази партия. „Винаги съм се стремял да обединявам, а не да разделям", подчерта той и изтъкна, че АБВ трябва да се развива като своеобразна коалиция на духа и лаборатория на нови идеи.

Той изтъкна, че в АБВ присъстват бивши противници - политици, общественици, стояли доскоро от двете страни на барикадата. Днес абсолютизацията на лявото и дясното не работи. Няма ляв или десен изход от кризата, катерочен е президентът. Нужни са мерки за стабилизиране на производството и мерки за поносима социална среда. Има нужда от граждански проект, който да събере най-силното и целта не е да се размият партийните органи. България има нужда от надпартийна неидеологическа алтернатива и стратегия за решаване на ключовитуе въпроси, каза още Първанов.

АБВ не е отрицание на партиите, а нов шанс и ново начало. Ключът не е в алтернативното поставяне на въпроса - или партии, или граждански структури, добави още Първанов.

Той каза още, че АБВ не може да има претенцията да монополизира идеята за алтернативност в политиката и призова за още алтернативи. „В състезанието ще се роди новото качество", добави той.

Първанов подчерта, че злобата не може да е двигател на прогреса. Според него не сме застраховани от връщане назад. Еднополюсният политически модел е не по-малко рисков от двуполюсния, коментира той и заяви, че изобщо трябва да сложим край на полюсното мислене и действие.

Президентът каза, че никой не иска провала на сегашното правителство и че са необходими реформи, за да излезе България от криза. Според неговата оценка опасностите могат да дойдат от институциите. Не можем да допуснем дестабилизация, но не можем да допуснем и имитация на стабилност, категоричен е Първанов.

Като друга опасност той посочи фалшивото спокойствие, замазването на проблемите. Президентът каза, че вярва в успеха на АБВ, защото там са хора, които не са свикнали да бягат от отговорност, нито да я прехвърлят на други, нито да я отлагат върху следващи поколения.

„Не е поставян въпроса за участие на АБВ в изборите". Това заяви президентът Георги Първанов след дебата „България - на другия ден. „Това е гражданско сдружение", подчерта той. Той уточни, че днес не е учредено гражданското сдружение, а е даден старт на процеса на участие на гражданите във формиране на политики.

По повод заявката на Волен Сидеров парламента да иска импийчмънт на държавния глава, Първанов коментира „това не ме интересува". „Някъде чух, май самият премиер го беше казал, че президентът не може да с занимава с политика. Ако президентът не се занимава с политика, то, тогава, с какво да се занимава?", попита Първанов.

След дебата стана ясно, че предстои да бъдат подготвени учредителните документи на движението.

Преди Първанов говориха Костадин Паскалев, Ивайло Калфин и Васил Проданов - директор на Института по философия към БАН.

„Няма да учредяваме партия". С тези думи Паскалев откри дългоочаквания дебат на АБВ - „Алтернатива за българско възраждане" - „България - на другия ден".

„Ключовата дума на днешния ден е „алтернатива", подчерта Паскалев.

Той отбеляза, че след вчерашната годишнина от промяната на 10 ноември 1989г. инициаторите на днешния дебат са амбицирани за дискусия за това как да се освободим от идеологизация, от партизиране, от търсене на политически дивиденти.

„Вчера и днес се коментира Бюджет 2011г", отбеляза още Паскалев и посочи по този повод, че бюджетът за догодина, която би следвало да е първата година по реализацията на стратегия „Европа 2020", не отговаря на нея.

Паскалев разкритикува подценяването на здравеопазването и образованието от управляващите и подчерта, че не се оценява един от най-големите ресурси на страната - човешкият капитал. Отношението и към учените в БАН, и към университетите е много показателно за това, добави той.

"Искаме да създадем ново място за диалог", заяви Паскалев и продължи, изтъквай, че "гражданско общество" е било по-скоро „дума за пиар или значка за ревер".

Той определи днешния дебат като един вид граждански парламент и анонсира поставените в поканата към участниците три въпроса: „Защо на България й е нужна алтернатива?"; „Каква алтернатива?" и „Кои са гражданските цели, които да ни обединят?"

Директорът на Института по философия към БАН Васил Проданов вижда в днешния ден „денят след 10 ноември". Той посочи, че за Борис III и Тодор Живков е било гордост около тях да има учени, с които да общуват, а сега това не е така.

Проданов цитира и изследване на в. „Жената днес", според което половината от българските граждани вярват в черна магия. Според учения, това показва дегенериране на обществото и политиката.

Той посочи и последните изследвания, според които 4 пъти повече хора са готови да продадат гласа си в сравнение с данните от преди три години. На всичко това трябва да се сложи край", категоричен е Проданов.

Нуждаем се от други алтернативи. Не от алтернативни хора, а от алтернативни политики, изтъкна той. Той призова за връщане на интелекта и „избутване на мускулите назад".