В навечерието на 70-годишнината от края на Втората световна война, "Гардиън" ни представя гледната точка на двама над 90-годишни бивши японски военни, тогава 20-годишни младежи, които би трябвало да са загинали през 1945 година, но капитулацията на страната им ги спасява.

Общото между тях е, че са сред избраните за пилоти-камикадзета, чиято задача е да поемат на самоубийствена мисия, да се врежат в самолетите и корабите на врага и да нанесат възможно най-голяма вреда. Различен е начинът, по който приемат участието си в тази мисия. Тези части са създадени към края на 44-та година, когато Япония вече губи войната. Излетели са хиляди такива самолети, загинали са над 3800 военни до края на войната и въпреки спорния им успех наистина са нанесли значителен удар на врага. Пилотите често не са сред опитните, обучението им е изключително кратко, но и оцелели американски военни споделят ужаса си от гледката на връхлитащи и разбиващи се в техния кораб яонски самолети.

Въпреки че има 3 възможности, Хисао Хорияма моментално разбира, че ще отиде на сигурна смърт по свое желание. За да служи на своя император, на своя народ и да умре като герой. Той изпитва срам и вина пред баща си, заради това, че до момента предимно го е разочаровал. Не се чувства достоен син, не е бил отличен ученик, дори като войник не е показал добри резултати. Чувства се виновен дори за хода на войната. Мечтае да бъде герой и предложението да се нареди сред камикадзетата е неговият шанс да се докаже. Дори и чрез смъртта си.

За разлика от него, Такехико Ена приема със страх предложението. Вътрешно знаел, че поводи за празник няма, докато поздравявал и приемал поздравления от други като него. И до днес е убеден, че най-важното е да се пази мирът и се противопоставя на японски политици, които се опитват да вкарат страната във война. Счита, че през последните 70 години мирът е най-хубавото, което се е случило на Япония.

Когато император Хирохито обявява капитулацията на Япония на 15 август 1945 година, двамата също по коренно различен начин приемат и личното си спасение от смъртта. Хисао отново чувства като личностен провал това, че няма да излети за последен път. Той лично е видял императора, по време на посещението при войниците и е приел това като знак, а сега му е отнета възможността и за героична смърт. Радва се на мира, но скърби за починалите японски военни и изпитва срам, че те са загинали, а той е жив, те са героите, а той е никой пред тях.

Такехико също скърби за жертвите и разрушената си страна, но тя ще бъде изградена отново, а животът продължава и това е най-важното за него.

През май тази година, японският град Минами Кюшу поиска да бъдат включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО колекция от документи, свързани с неговата роля на база, откъдето са започвали самоубийствените атаки на камикадзетата.

Кметът на Минами Кюшу и други свързани с проекта заяви, че се надяват, че регистрирането на колекцията документи в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО ще помогне да се гарантира, че ще останат за бъдещите поколения ужасите и страданията на войната.

Други в и извън Япония се притесняват, че паметниците и артефактите, свързани с войната, могат да бъдат използвани за прослава на войната.

Сред експонатите, които Музеят на мира в Чиран се стреми да включи в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, са лентите за глава „хачимаки", изписвани от семейства и приятели, прощални послания и сърцераздирателни писма от пилотите, малко преди да излетят за последното си нападение, очаквайки да умрат, като самолетите им са били пълни с толкова гориво, колкото е необходимо, за да достигнат до целта си.