Повече 7 часа продължи разпитът на основния свидетел по делото "Октопод" - Георги Цветанов.

Пред съдиите той обясни, че е потърсил помощ от Алексей Петров, за да си получи обратно дължими пари, но в замяна на това е загубил всичките си имоти, фирми и автомобили. Цветанов посочи, че познанството му с основният подсъдим по делото датира от 1996 година. Запознал ги е негов съдружник - Свилен Николаев. По това време Георги Цветанов се е занимавал с производство и търговия на захар.

До помощта на Алексей Петров той опрял през лятото на 96-та година, след като продал 5000 тона захар на фирма „Дискавъри", за което не получил съответната сума. От свои познати Цветанов разбрал, че Алексей Петров разполагал със съответните връзки и възможности да му помогне, да се събере дължимото.

Ал. Петров:
След две години усилени репетиции наблюдаваме една изключително лоша режисура, а главният герой си забравя репликата
Още...

След като се срещнал с него на басейна „Спартак", той разказал какъв е случаят и Алексей Петров обещал да му помогне. През 1997 година Петров извикал Цветанов в офиса си и му казал, че съществува опасност да го подведат под наказателна отговорност, защото заплашвал шефа на фирма „Дискавъри". За да се „застрахова", Петров настоял Цветанов да подпише разписки, въз основа на които да търси въпросните 2 милиона и половина долара.

Интересното е, че на днешното заседание на свидетеля бяха показани такива разписки. Той обаче не можа да каже със сигурност дали това са онези разписки. Почеркът му е познат, но не е сигурен дали подписът е негов.

След като подписал въпросните разписки, по думите на Цветанов, Алексей Петров се успокоил и започнал да събира дължимите суми: „Алексей Петров не ме беше уведомил за това, но пък ме увери, че няма за какво да се притеснявам, че всичко е наред, защото той е честен човек", заяви Цветанов.

Когато обаче поискал да му бъдат дадени част от тези пари, Петров му отговорил, че има определени разходи, които трябва да бъдат покрити и, че на този етап пари не може да получи. Вместо това той му дал да ползва за година, година и половина, луксозен мерцедес на стойност 720 000 марки.

През юни 97 година последвала нова среща между двамата на басейна „Спартак". Тогава Алексей Петров заявил, че „е по-добре да прекратят взаимоотношенията си преди да е станало нещо по-неприятно". „Тогава аз приех, защото просто нямаше какво друго да направя", допълни още свидетелят.

Взаимоотношенията между двамата обаче се възобновяват няколко месеца по-късно, когато те се срещат случайно в Атина. Тогава Петров му предложил да стане акционер в застрахователна компания, като можел да участва с апортни вноски и да заплати сума от 200-300 милиона неденоминирани лева.

За да намери парите, Георги Цветанов потърсил услугите на Нешка Робева, за която той знаел, че прави лихварски услуги.

Тя му заела 100 000 долара срещу 2 % лихва на месец. Цветанов поясни, че общо той и неговите служители са станали притежатели на 51 % от акциите на застрахователна компания „Спартак".

По-късно Георги Цветанов обясни пред медиите, че Нешка Робева е била акционер на застрахователната компания преди да му отпусне заема. Той каза още, че срещу тези 100 хил. долара тя е получила отнетите му картини, които са на стойност 2 млн. долара.

През април 98-ма съдружникът му Свилен Николаев разбрал, че капиталът на дружеството е вдигнат. Алексей Петров му обяснил, че се налага да се прелицензира застрахователното дружество и, че старите акционери трябва да излязат, а на тяхно място да бъдат поставени нови.

Тогава Цветанов заявил, че няма нищо против, но да бъдат подписани съответните документи, с които да му се гарантира неговото участие. Тогава Петров се ядосал, заплашил го, че ще го „уреди"  с „арестантска килия, че няма да го намерят и, че кучетата ще го ядат по баирите".

„Шокът за мен беше пълен, защото до този момент Алексей Петров за мен играеше ролята на Робин Худ", коментира свидетелят. Следващата му среща с бившата барета се състояла в офиса му, в София. Алексей Петров започнал да му крещи с назидателен тон, че е боклук, че е нищожество, че банкерите са съсипали държавата (Георги Цветанов е управлявал клона на 1-ва частна банка в град Левски, б.ред.).

Алексей Петров ми повтори няколко пъти, че съм луд и, че трябва да се лекувам. След възникнал спор между тях, бившата барета го ударил с каратистки удар по главата, в следствие на което свидетелят изгубил кондиция. „Тогава той ми каза, че е намерил израелски инвеститор, на който да си прехвърля фирмата и така ще изкарам пари", спомни си Цветанов и отбеляза, че е нямало шанс след този бой да не се съгласи.

По време на тази среща Петров му поискал и ключовете от жилището на Цветанов в квартал Лозенец, като му обяснил, че там ще настанява проститутки, от които ще получава дивиденти.

След време Петров настоял за нова среща, като му се обадил и му казал: „Я, преди да са те отебали всички, ела да се видим.". Въпросната среща се състояла в „Златният телец". „Бяхме в една от залите на втория етаж, той започна да съска, да крещи, че съм го излъгал и, че сега ще приключи завинаги с мене", разказа Цветанов и добави, че Петров се е опитал да го рита с коляно, започнал да го удря в ребрата.

Последвал удар в лицето, в следствие на което паднал на дивана: „След като се свестих от шамарите на Алексей, той ми каза, че щял да отиде да вземе клещите от колата и да ми извади зъбите един по един. Плачех от болка и страх", добави свидетелят.

След като се „разбрали", Цветанов предал на хората на Петров различни художествени произведения с изключение на ценни африкански пластики, прехвърлил къщи в Банкя и Рибарица, земеделски имот в Синеморец.

С тези действия Георги Цветанов решил, че тази сага вече е приключила. „След като приключихме въпросите с апортите, Алексей Петров изгуби интерес към мен", каза Цветанов. През 1999 година той и останалите акционери в застрахователната компания започнали да търсят начини да си върнат загубеното имущество, но без ефект. През 2001 година Цветанов подал жалби във Върховна прокуратура, но в последствие го арестували след жалба на Алексей Петров, във връзка с разписките, за които разказа в началото свидетелят.

Така 5 месеца прекарал в килиите и в крайна сметка производството срещу него било прекратено. По време на първата седмица от престоя му в дома му, в град Левски избухнала бомба пред спалнята, в която спяли децата им, при което едва не загинало едно от тях.

Пред медиите Цветанов призна, че към момента изпитва страх да казва всички тези неща след толкова години. Страхът той обясни с това, че само през последната година срещу него е имало два атентата.

Според Цветанов е нормално да не си спомня ясно всичко, което е станало преди 17 години.

Относно коментара на Алексей Петров, че това е лош сценарий той заяви: „Значи, радвам се, че няма да бъда причина за неговото нещастие".

На въпросите на защитата - „не си спомням", „възможно е"

След дадената едночасова почивка разпитът на Цветанов продължи, но този път въпросите бяха на защитниците на Алексей Петров.

Адвокат Ина Лулчева зададе множество въпроси относно финансовото състояние на Цветанов и контактите му с различни фирми с цел да се изясни верността на показанията му за бизнес отношенията му с Алексей Петров.

На повечето въпроси свидетелят отговаряше с „не си спомням" или „възможно е".

Цветанов не си спомни дали Алексей Петров или свързани с него лица са му превеждали някакви пари някога.
В тази връзка от доказателствата по делото беше извадена вносна бележка, за която Цветанов каза, че е виждал при разглеждането на материалите по делото.
Той обаче не си спомня обаче дали е давал показания, свързани с тази бележка.

Във връзка с парите, получени от Нешка Робева, които той е предал на Пламен Георгиев (акционер в застрахователната компания „Спартак") отново не можа да се сети дали са предадени на ръка или по банков път.