С позовавания за противоконституционност на редица текстове в законопроекта за съдебната власт заместник-председателят на парламента Любен Корнезов откри дебата по първото четене.

Текстът в проекта, регламентиращ избора и освобождаването на членове на ВСС противоречи на Конституцията и трябва да отпадне, категоричен е Корнезов и поясни, че в проекта е записано, че изборен член на ВСС от квотата на парламента се освобождава с решение на минимум на 121 депутати и че процедурата се задвижва с решение на ¼ от народните представители, което е в разрез с посоченото в Конституцията.

Според него актовете на парламента се приемат с мнозинство, повече от присъстващите, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.

„Каква е тази процедура, че да трябва да се задвижва с гласовете на ¼ от народните представители! Това да не е Конституция!", възмутено постави въпроса в пленарна зала Любен Корнезов.

Разпоредбата противоречи и на друг текст от Конституцията, посочващ, че не ¼ от народните представители, а всеки един от народните представители има законодателна инициатива, обърна внимание още Корнезов.

Заместник-председателят на парламента остро разкритикува и текста в законопроекта, според който главният инспектор в едномесечен срок от избирането му, представя на народните представители списък от подходящи кандидатури за инспектори.
„Кой му е дал право на главния инспектор на законодателна инициатива!", изрази недоумението си Корнезов и настоя текстът да се преправи.

Народните представители би трябвало да могат да предлагат кандидатури, не може със Закона за съдебната власт, който е устройствен, да се дописва Конституцията, заяви Корнезов.

Като абсурд Любен Корнезов определи и текста в законопроекта за освобождаване на главния инспектор и инспекторите от парламента.
В проекта е предвидено това да става с мнозинство повече от 2/3 и то по предложение на ВСС или на не по-малко от ¼ от народните представители.

Никъде в Конституцията няма такива правомощия - ВСС дефакто и деюре да има законодателна инициатива, подчерта Корнезов и припомни още веднъж, че не минимум ¼ от народните представители имат право на законодателна инициатива, а всеки един от тях.

Заместник-председателят на парламента се противопостави остро и на новото уреждане със законопроекта на тълкувателната дейност, основно на Върховния касационен и Върховния административен съдилища.
Според проекта е прекомерно разширен кръгът на лицата, които могат да искат тълкувателни решения, освен министърът на правосъдието, председателят на ВКС и главният прокурор, са включени и омбудсманът, заместник-главният прокурор, председателят на Апелативния съд и страните по конкретно дело, посочи Корнезов и предупреди, че така ще бъде блокирано правораздаването.
Който загуби дело - ще иска тълкувателни действия и още 100 съдии да назначи ВКС няма да се справи, предупреди Корнезов.
Според него само министърът на правосъдието, председателят на ВКС и главният прокурор трябва да имат правото да искат тълкувателна дейност.

Законопроектът е претрупан с излишни и повтарящи се норми, а той е устройствен, не процесуален, обърна внимание още Корнезов и посочи конкретни текстове с еднакво съдържание.

Въпреки отправените критики Корнезов призова депутатите да подкрепят законопроекта и изрази надежда между първо и втори четене констатираните слабости да бъдат отстранени.
Той припомни, че страната е поела ангажимент пред ЕС по отношение на този закон и че днешното око на Брюксел я следи.

Дано новият закон за съдебната власт да няма съдбата на сега действащият, който е от 12 години и 21 пъти е променян от парламента, като се прибавят и десетте решения по него на Конституционния съд, излиза, че е изменян 31 пъти - по три пъти на година, изтъкна Корнезов.

Дано този нов закон да включва разумни, рационални разпоредби, така че поне 2 години да не бъде пипан, изрази надежда Любен Корнезов.

Законопроектът бе подложен на критика и от страна на опозицията. Това е вреден закон, който утре ще бъде отречен от тези, които сега ще го подкрепят, предрече Елиана Масева от ДСБ.
Тя предупреди, че проектът предвижда контролът в съдебната власт да се раздели на три - между ВСС, министъра на правосъдието и инспектората, избиран от парламента, което по думите й е контрапродуктивно и резултатите ще бъдат с обратен знак.
Тя категорично заяви, че ДСБ няма да подкрепят законопроекта.

85% от текстовете в новия закон са стари, няма да подкрепим този закон, защото това е старият закон, категорично заяви лидерът на ДСБ Иван Костов.
По негова оценка не са ясни целите на закона, няма единна политическа воля и поета отговорност.
Според него с новия закон излишно се раздува администрацията.
Неприемливо е да твърдите, зави той на управляващите, че това е независима съдебна власт, а да и налагате попечителство.

По време на дебата представителите на БСП и министърът на правосъдието Георги Петканов изтъкнаха, че в разработването на законопроекта са участвали и представители на съдебната система.

Като дискусионен се очерта въпросът за статута на ВСС - дали да бъде постояннодействащ орган.
По мнението на правосъдния министър, ако бъде постоянно действащ, щатът му трябва да се редуцира на половина, но той е регламентиран по конституция, което ще изисква поредна поправка в Конституцията.