Перспективата Шотландия да получи независимост увеличава страховете в Европа, че може да доведе до надигане на други сепаратистки движения във време, когато единството на континента и границите му са под заплаха, предупреждават анализатори, предаде „Франс прес".

Докато националистите от Каталуния до Фландрия ще следят референдума за независимост на Шотландия ( ще се проведе на 18 септември) с надежда, Брюксел е обезпокоен, че голяма страна членка като Великобритания може да се разпадне.

Страховете се ширят до източната граница на ЕС, където балтийските страни са притеснени, че Москва може да подкрепи етническите руснаци в техните държави да поискат автономия.

Но докато ЕС може първоначално да направи труден живота на Шотландия, ако стане независима, в крайна сметка съюзът може да позволи на страната да се присъедини, отбелязват експерти.

„Много сложна ситуация за ЕС, ако Шотландия стане независима, наистина", каза Пабло Калдерон Мартинес от King's College в Лондон.

ЕС все още има много проблеми за разрешаване като високата безработица и ниския икономически ръст. През последните дни Брюксел обяви, че референдумът в Шотландия е „вътрешен проблем". Но отиващият си шеф на Европейската комисия Жозе Барозу изрази ясно позицията на Брюксел през 2012 година: всяка нова независима държава, произлязла от страна на ЕС, няма да бъде вече част от съюза и ще трябва да кандидатства отново за членство.

Барозу поясни през февруари, че ще бъде „изключително трудно" за Шотландия да спечели автоматично членство, сравнявайки я с Косово, което се отцепи от Сърбия.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой говори през декември за Каталуния, подчертавайки, че е „уверен", че Испания ще остане „единна и надеждна".
Ромпой е бивш премиер на Белгия, която дълбоко е разединена между фламандците от северната част на страната и франкофоните от юг.

Независимите движения са заплаха за нациите, които „финансират действията на ЕС", заяви Монсерат Гюберно, професор по политически науки в Университета Queen Mary в Лондон.

Испания твърдо се противопоставя на плановете на Каталуния за референдум за независимост - кампания, която изкара 2 милиона души на улицата в Барселона в четвъртък. Баският регион между Испания и Франция също остава деликатен.

Париж и Мадрид се противопоставиха на разпадането на Югославия през 90-те години на XX век и „най-вероятно ще използват всички средства, които имат в ЕС, за да направят труден живота на Шотландия, за да може Каталуния да си научи урока", подчерта Пабло Калдерон Мартинес.

„Никой не иска да има такива проблеми, когато имате криза в Украйна, криза в Близкия изток, криза в Ирак", обясни Гюберно.

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер изрази позицията на Берлин, че иска Великобритания - шестата най-голяма в света икономика и член на НАТО, чиито ядрени подводници са базирани в Шотландия - да остане единна.

Латвийският президент Андрис Берзинш също се обяви против независимост на Шотландия.

Лоялен на Кремъл лидер в Крим подчерта, че ако светът признае независима Шотландия, също трябва да признае и присъединяването на Крим към Русия.

Пабло Калдерон Мартинес обясни, че „независимите движения ще получат преимущество в източната част на ЕС" при допълнително отцепване от държави.

Но анализаторите смятат, че ЕС най-вероятно в края ще предприеме прагматичен път, ако шотландците кажат „да" на референдума.

Шотландските националисти се надяват да се присъединят към ЕС при поправки на европейските договори след обявената дата за независимост на Шотландия - март 2016 година.