Още другия месец вложителите в КТБ, които имат депозити в рамките на средната работна заплата (около 800 лв.), трябва да имат възможност да получат достъп до парите си. Това заяви финансовият министър Румен Порожанов по време на брифинг в оглавяваното от него ведомство.

Той посочи, че това е съвет към БНБ, който по закон нямал право да дава, но те пък от своя страна не са длъжни да го приемат. По думите му обаче такава една стъпка би намалила напрежението около финансовата институция.

Порожанов коментира и състоянието на Първа инвестиционна банка (ПИБ), която също бе подложена на натиск в началото на юли и от нея бяха изтеглени стотици милиони левове в рамките на няколко дни.

След това държавата осигури ликвидност на банката в размер на около 1,2 млрд. лв. с цел финансовата институция да не спира работа, което можеше да доведе до масова паника.

Порожанов заяви, че състоянието на ПИБ е било коментирано с представители на Европейската комисия и банковите органи на общността, които са били на специална мисия у нас по негова покана.

Те са посочили, че банката трябва да представи план за преструктуриране, който да включва начина, по който финансовата институция ще върне на държавата парите, които е получила.

Припомняме, че държавата изтегли тези пари с краткосрочна емисия дълг в началото на лятото, като падежът на емисията е през ноември.

В интервю за БиТиВи тази сутрин министърът обяви, че служебното правителство препоръчва поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка да бъде спасена без намесата на публични средства, а чрез акционери и кредитори, които да я капитализират и да създадат ликвидност. „Предлагаме план за ликвидна подкрепа, а не за капиталова подкрепа", подчерта финансист номер 1.

По думите му се търси възможност за частичен достъп до всички депозити - независимо дали са под или над гарантирания праг от 100 000 евро или 196 000 лв., в рамките на следващия месец. „Търсят се възможности, в рамките на ликвидността, за достъп до всички депозити - между 500 лв. и 1000 лв., така че хората с малки депозити да могат да получат на 100% парите си и да спадне напрежението поне сред тях. Процесът на търсене на решение за депозитите ще бъде един добър сигнал", увери Порожанов.

Министърът допълни, че става дума за преструктуриране на кредитния портфейл - в рамките на период от около 18 месеца получателите на такава помощ да могат да имат възможност за временно изплащане на депозитите.

Желанието на служебния кабинет е КТБ да заработи и да няма загуби на средства и изплащане на депозити, но правителството не решава съдбата на банката. Порожанов обясни, че това, което в момента се извършва, е оценка на кредитния портфейл на банката, после ще се извършат одити дали има намаление на капитали. „Надявам се да няма дупка", заяви още служебният финансов министър.

Порожанов прогнозира, че ако не се наложи подкрепа на банковата система с публични средства, бюджетният дефицит на страната ще остане в рамките на 3%, както е определен от Маастрихтските критерии на Европейския валутен съюз. Според него ако се вземе политическо решение за подкрепа на КТБ с бюджетни средства, тези разходи ще надвишат 3% бариера за дефицита. Министърът уточни, че дори да бъде отворена процедура по свръхдефицит, тя не е „толкова драматична".

По думите на Румен Порожанов, какво се случва в КТБ знае само БНБ, която осъществява особения надзор, а кабинетът обсъжда с Централната банка какви сценарии биха могли да се приложат.

„Ние препоръчваме да се разгледат предложения на инвеститори - дали искат да участват в оздравителен план, с който да спасят банката, след което да индивидуализират параметрите на помощта", посочи финансовият министър.

Относно цената на тока, финансовият министър е категоричен, че няма как да не се повиши, тъй като е била поддържана изкуствено. „Независимият регулатор, за който трябва да се прецени доколко е бил независим, е поддържал ниските цени", допълни Порожанов, с което защити поисканите оставки в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Числата и процентите ще ги определи ДКЕВР. Хората, които получават енергийни помощи - около 280 000 души, ще бъдат компенсирани в рамките на повишаването, което се очаква от 1 октомври", увери финансовият министър.

Служебният министър отхвърли притесненията от съобщението за спешното печатане на банкноти за 1,3 млрд. лева. Той обясни, че БНБ периодично отпечатва пари за изтеглянето на овехтели банкноти. Министърът на финансите не санкционира подобни неща - БНБ прави анализ на кешовата ликвидност, допълни Румен Порожанов.

Според него притеснението около тази информация се създава от „непрофесионални коментари".

Служебният финансов министър коментира и предизвикалото сериозни критики към служебния кабинет назначаване на Ваньо Танов като шеф на Агенция „Митници", въпреки скандала „Ало, Ваньо" с изтеклия запис на разговор между него и тогавашния премиер Бойко Борисов, разкрил особени методи на кадруване в системата.

„Предложението за Танов е изцяло мое, тази система беше пробита, отсъстваше изцяло като контролен орган", коментира Порожанов, обосновавайки избора си.

В светлината на руските контрасанкции срещу Европейския съюз, които засягат най-сериозно производителите на хранителни продукти в общността, той подчерта, че новият голям проблем пред България е масираният внос на селскостопански продукти. „В момента влизат много от Полша и Източна Европа, а физическият контрол в страната се изпарява, след като минат границата. ДДС остава неплатено. Необходима е превенция за подпомагане на производителите", подчерта Порожанов.

Служебният финансов министър посочи и още един проблем пред българската икономика - дефлацията, която създава проблем за конкурентноспособността. „Заради това БВП, който е 81,6 млрд. лв. към момента, до края на годината се очаква да падне под 80 млрд. лв.", прогнозира Порожанов.

По думите му ще има предложение за актуализиране на бюджета след встъпването на новото правителство. Румен Порожанов е убеден, че има надценяване на приходите - създава се възможност за изразходване на повече, което от предишния кабинет са правили. Той  посочи, че повече от 800 млн. лв. са били похарчени от бюджетните организации и над 300 млн. лв. са били насочени към общините.

Очакваният допълнителен дефицит, който е 1,8 или 1,48 млрд. лв., вероятно ще достигне 2,5-2,7 млрд. лв.", посочи още Порожанов, но увери, че той няма да надхвърли бариерата от 3%.