Държавният глава Росен Плевнелиев връчи орден „За гражданска заслуга - първа степен" на 23 бивши дисиденти - „За приноса им за развитието и укрепването на гражданското общество, за развитието на демократичните институции и защита на човешките права в България".

Носителите на държавните отличия са се противопоставяли на репресивните методи и нарушаването на гражданските права по време на тоталитарния комунистически режим у нас. 12 от тях са удостоени с ордени посмъртно.

С днешната церемония поправяме една несправедливост, каза държавният глава. На 10 ноември започна разпадането на един тоталитарен режим, държал в хватката си свободния български дух цели 45 години, припомни Росен Плевнелиев.

Няколко поколения българи, по думите му, са живели в сивата сянка на ръководения от Москва режим, който поддържал контрола си върху хората чрез репресии, следене и подслушване, изпращане в изгнание и политически убийства на неудобните, налагайки антихуманните закони и същност на режима чрез репресивния апарат на комунистическата тоталитарна държава.

Днес не можем да си позволим да не разкажем на нашите деца за силата на свободолюбието на тези българи, подчерта Плевнелиев. Въпреки комунистическия режим според него много смели българи са посветили живота си на човешките права и свободи.

Българското гражданско общество има здрави корени и стабилни фундаменти, то е символ на силен морален заряд и гражданска позиция дори и в най-тъмните времена и най-тежките изпитания, доказателство за това сте вие, обърна се държавният глава към борците срещу тоталитаризма.

Росен Плевнелиев изтъкна, че днес надграждал работата на президентите Жельо Желев и Петър Стоянов, също присъствали на церемонията в Гербовата зала. По думите му нито един режим, колкото и да е силен и да си е повярвал, не може да смаже с насилие и терор духовните сили и жажда на българския народ за свобода и човешко достойнство.

Изключително емоционални изказване от името на наградените направи Петър Бояджиев.

Трябваше да чакаме цели 25 години, за да има страната шанса в тази сграда да влезе след комунистическия банкрут смел президент, за да се случи това, на което присъстваме днес, подчерта той, поставяйки в леко неловка ситуация президентите Желев и Стоянов.

Вие, г-н президент, влязохте в тази сграда като добър технократ, но днес вече сте политик, достоен да носи името държавник, смята Бояджиев.

На 1 февруари 2012 година в условията на сибирски студ, вие отидохте съпроводен от символа на държавността - гвардейците, да почетете паметта на жертвите на престъпния комунистически режим, с което изненадахте много хора в тази страната, заяви още той.

От думите на възрастния човек стана ясно, че той самият до последно е наблюдавал с подозрения Плевнелиев, въпреки че не е имал „двоумение дали да ви подкрепя по време на изборите".

В тази сграда, в тази институция комунизмът е прогонен, но нека само се замислим колко крехка е тази победа, коментира още Бояджиев. „Да си представим само, че през изминалата 2013 година в тази сграда вместо вас, се бе промъкнал конкурента ви от 2011. Ужасно дори само като мисъл", сподели Бояджиев, визирайки явно Ивайло Калфин, който в момента е вицепремиер в кабинета „Борисов 2".

Той призова държавния глава в действията си да се опира на тази част от нацията, която го разбира, защото тя била мнозинство, въпреки манипулациите на олигархичните медии, които все още са доминиращи в днешна България.

Още веднъж благодарим за смелостта ви, г-н президент, и смело напред в името на една България, която ще изгради много хубав музей на комунизма, за да спре той да наднича от всеки ъгъл и да ни се явява като фантом, повтаряйки: „Аз съм пак тук, но с нови дрехи", пожела Бояджиев.

Той връчи на президента в папка документите от учредяването на Независимото дружество за правата на човека. Въпросните документи са крити от ДС.

С орден „За гражданска заслуга" - първа степен, президентът Плевнелиев удостои:

Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева,  Албена Велкова и покойната Вяра Георгиева, които са учредили  Движение за самозащита на Русе, огласено публично на 28 септември 1987 г. Вяра Георгиева беше удостоена с държавното отличие посмъртно;

Политикът и общественик Тодор Цанев, излежавал присъда в „Белене" заради опозиционна дейност, който след 10 ноември 1989 г. е бил сред  инициаторите за създаване на Съюза на демократичните сили и пръв негов председател;

Журналистът Петър Манолов, репресиран заради активното си участие в Независимото дружество за защита правата на човека в България. Бил е прогонен в емиграция;

Зейнеп Келеш е била член на Независимото дружество за защита правата на човека. Арестувана е от Държавна сигурност и е експулсирана от България през 1989 г.;

Роденият в България Алфред Фосколо, живял в Париж, е бил осъден през 1968 г. при Пражката пролет за разпространението на позив, призоваващ приобщаването на България към свободна Европа. Участвал е активно за огласяване на Запад на българската кауза за демократична съпротива и създаването на опозиционни сили у нас;

Сабри Искендер е бил секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България - правозащитна организация, създадена през 1988 г. През 1985 г. е бил задържан няколко месеца в арест без обвинение и изпратен в концентрационния лагер на о-в Белене без съд и присъда;

Георги Саръиванов е бил осъден от комунистическия режим по обвинение в саботаж и вредителство, когато е на 23 години. Петият му опит за бягство от затвора успява през 1972 г. Живее 24 години в Западна Германия, а през 1996 г. се завръща в България;

Отец Благой Топузлиев, починал на 20 август 2010 г. в Ню Йорк, е български свещеник, дисидент, един от основателите на Независимото дружество за защита правата на човека. През май 1989 г. заедно с поета Петър Манолов и други членове на дружеството е екстрадиран от страната;

Покойният отец Димитър Амбарев е бил един от създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно с Благой Топузлиев. Бил е говорител на Независимото дружество за защита правата на човека;

Едуард Генов, починал през 2009 г., е един от подписалите откритото писмо до посветената на спазването на Хелзинкските споразумения международна конференция във Виена, известно като Апела на шестимата. Защитавал е изграждането на демократично общество в България;

Писателката, журналист и критик Румяна Узунова, удостоена с орден посмъртно, е направила през 1988 и 1989 г. около 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа", „Дойче Веле" и „Гласът на Америка", с които показва непоколебимата си позиция в защита на демократичните ценности;

Покойният Стефан Вълков - защитник на религиозните права на човека, прекарва 21 години в затвора. Участник в голямата Асеновградската конспирация;

Георги Заркин (1940-1977 г.) е журналист и поет, чиито стихове са излъчвани по радио „Свободна Европа". Политически затворник, осъждан за писане на контрареволюционна литература, убит в затвора;

Покойният Васил Узунов е прекарал в затворите на комунизма в България 28 години, 3 месеца и 12 дни. Заклеймен от режима заради членството си в Съюза на българските национални легиони и като организатор на младежка „културна и идеологическа група" в гимназията в Чирпан;

Посмъртно с орден беше удостоен Костадин Събев, който е членувал в опозиционния Младежки земеделски съюз, политически затворник, художник. Държавна сигурност го обвинява във „вражеска конспирация срещу народната власт";

Нури Адалъ, починал през 2004 г., е прекарал 23 години от живота си по затвори и в изгнание заради защитата правата на българските граждани от турски произход по време на комунистическия режим. През 1989 г. е принудително изгонен от България в Турция;

Димитър Влайчев е посветил живота си на борба срещу несправедливостта и липсата на зачитане основните човешки права. Гробът му е неизвестен;

Проф. Йордан Тодоров (1920-1996 г.) е съден в политически съдебен процес за противокомунистическа агитация. Бил е член-кореспондент на Дружеството по хематология и онкология на ФРГ и почетен член на Люксембургското и на Полското дружество по клинична биология.