Явилите се на държавните зрелостни изпити 72 951 ученици се справят най-добре на изпити по чужд език, а най-слаби резултати са показани на тези по философия и по история и цивилизация.

Това стана ясно на организирана кръгла маса във връзка с провеждането на матурите, на която участваха министърът на образованието и науката Даниел Вълчев, експерти от МОН, социолози и др.

На срещата беше обявено, че средният резултат по философия от матурите е 3,49, а по история и цивилизация 3,56.

Най-високите резултати са по френски и италиански език - съответно 5,77 и 5,76. Най-много зрелостници са получили пълен брой точки на изпита по математика - 928 от 13 004 явили се.

Учениците се справят много по-добре на въпроси със затворен отговор, заключиха експертите.

В тази връзка акцент на срещата беше поставен върху факта, че около 36% от явилите се ученици не са писали върху 41-ва задача от теста по БЕЛ (съчинение по литературно произведение - бел.ред) .От тези, които все пак са решили да пишат по него, справилите се успешно са едва 20%.

„Това означава, че децата, които са решили да не отговарят на поставената им задача, не са работили въобще върху нея, отказали са се да пишат," коментира просветният министър.

По думите му, това означава, че учениците имат сериозни затруднения при формирането на теза и собствено мнение.

В тази връзка министърът на образованието формулира 5 основни отрицателни аспекта на проведените матури.

Първият от тях е голямата разлика в показаните резултати от различните видове училища.

В тази връзка на кръглата маса бе съобщено, че водещи в резултатите по БЕЛ са профилираните гимназии. Техният среден успех на положения изпит е 5,30.
Най-лоши резултати по предмета са показали професионалните гимназии, чиито среден успех е 4,03.

Друг проблем, който набеляза просветният министър Даниел Вълчев, е сериозното различие на училищата от различните общини.
Водеща по успех на изпита по БЕЛ в това отношение е София - град, а последните места се заемат от Разград и Търговище.

Трети сериозен проблем, който набеляза просветният министър, е голямото различие между резултатите от държавните зрелостни изпити и дипломите за средно образование от 2007 г.
В някои случаи разликата достига над 1 единица, като например оценките по история и цивилизация и философия, както и френски език.

Друг лош аспект на проведените матури, според Вълчев, е трудността при работа с отворен отговор.

Той отново подчерта, че това говори за сериозни затруднения при формирането на теза сред учениците.
Като проблем министърът на образованието набеляза и лошия резултат от предмети, свързани с ценностната скала, светоусещането, отношението към другите.

Въпреки това, министър Вълчев заяви, че матурите са били успешни.

"Добрата новина е, че системата работи и учениците приеха добре държавните зрелостни изпити", заяви той. Според него, тестовата форма на матурите не е затруднила децата.

Друг положителен резултат от анализа на държавните зрелостни изпити е, че оценките по БЕЛ са сравнително близки с оценките по предмета от дипломата за средно образование през 2007 г.

По думите му, зрелостниците са показали добри резултати по всички предмети. Вълчев добави, че образованието в профилираните гимназии е на доста добро ниво.

На кръглата маса стана ясно, че училището, което е показало най-висок успех по БЕЛ, е Американският колеж в София, чийто среден успех е 5,80.
В дъното на класацията се нарежда Профилирана гимназия по подемна строителна и транспортна техника в София, чийто резултат е 2,89.

Общия брой двойки от матурите е 8912 като 1047 от зрелостниците са с по 2 двойки. 38 ученика са изкарали пълна нула, т.е. те имат 0 точки. Процентът зрелостници, които не са преминали успешно държавния зрелостен изпит е 10,8%.

В тази връзка Вълчев заяви, че трябва да се помисли сериозно върху развитието на професионалните гимназии у нас. "Там се влиза на остатъчен принцип", категоричен бе той.

"Трябва да решим дали да държим тези училища „на системи" или да посъветваме родителите да пренасочат децата си към избор на друго учебно заведение", заяви Вълчев.

На срещата беше обсъдена и идеята, след окончателния анализ на резултатите от проведените матури, МОН да обяви публично списък на най-елитните училища у нас.

"Най-накрая имаме рейтинг на училищата", коментира предложението Георги Лозанов.
Той добави, че според него, съществува сериозен проблем със социализацията на средното образование у нас.

Лозанов бе категоричен, че трябва да се осъществи връщане на статута на средното образование, което да доведе до доверие от страна на университетите. Такова доверие към матурите сега изцяло липсва.

Според Георги Лозанов, матурите са инструмент за излизане от кризата, която е обхванала образованието и те имат за задача да бъдат изход от тази криза.

По думите на социолога Мира Янова, образователната система работи за бъдещия елит на страната.
"Стъпка по стъпка тази система трябва да работи, за да се състезава не само с нашия, но и със световния елит", добави тя.

По време на кръглата маса, просветният министър съобщи още, че се обсъжда идеята образователната структура да бъде изменена така, че да се позволява изход от системата на образованието след 10 клас.