Върховният касационен съд (ВКС) ще се произнесе по делото за длъжностно присвояване, заведено срещу Цветан Цветанов, в законовия срок от два месеца. Това стана ясно, след като върховните магистрати разгледаха делото на последна инстанция. Оказа се обаче, че този процес може да повтори съдбата на другото дело срещу бившия силов министър - за многократен отказ за прилагане на СРС-та, и да се забави с окончателно произнасяне.
Припомняме, процесът е за присвояването на 50 000 лева в полза на бившия антимафиот от Велико Търново Орлин Тодоров. Според обвинението Цветанов е ощетил МВР с 50 хиляди лева, като ги е изплатил на Тодоров при излизането му от системата на Вътрешното ведомство. Досега на първите две инстанции ексминистърът е оправдан по това обвинение. Софийската апелативна прокуратура настоява за отмяна на решението на апелативния съд и иска връщане на делото за ново разглеждане на друг апелативен състав.
Същевременно все още се чака решението на ВКС по друго дело срещу Цветан Цветанов. Очакваше се на 17 май ВКС да се произнесе дали Цветанов отива окончателно зад решетките за това, че шест пъти е отказал да разпише позволено от съдия разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства - отново срещу Орлин Тодоров.
На първите две инстанции Цветанов вече е с осъдителна присъда от 4 години. Едномесечният срок обаче, в който ВКС обикновено се произнася, е препоръчителен, а не задължителен, и финално решение още няма.
Срещу Цветанов беше заведено още едно дело - във връзка с мобилното подслушване в МВР. По него прокуратурата се отказа да поддържа обвиненията, които повдигна по делото и съдът го оправда. По него бившият вътрешен министър беше подсъдим с тримата бивши директори на СДОТО, след като на 3 февруари 2014 г. Софийска градска прокуратура внесе в СГС обвинителен акт срещу него и срещу бившите директори на СДОТО - Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов. И тримата също бяха оправдани.
ВКС е изключително натоварен, практика е да се произнася след двумесечния срок, обясни защитникът на Цветанов адвокат Менко Менков. По гледаното днес дело той изрази възмущение, че прокуратурата се е позовала на факт, който дори не е записан в обвинителния акт, а именно, че било ноторно известно, че Цветанов е бил в добри отношения с тогавашния шеф на ГДБОП Станимир Флоров, който от своя страна се явявал началник на антимафиота от Велико Търново Орлин Тодоров.
Установи се, че докато е траело дисциплинарното производство срещу Тодоров, Флоров е бил на работа не повече от две седмици поради лекуване на тежко заболяване. В този период за повече от половин година е нелепо да се твърди, че имало връзка между Тодоров и Флоров. Не могат да се твърдят неща, които не са записани в обвинителния акт, недоволен е Менков.
Запитан дали ВКС може да се произнесе чак след местните избори по делата срещу втория в ГЕРБ, юристът изтъкна, че в НПК не е посочен срок на избори, каквито и да са те. Той си обясни забавянето по произнасяне на окончателна присъда по делото за 6-те „НЕ-та" с това, че решението на върховните магистрати по него би било съдбоносно за много хора и трябвало да се мисли внимателно.
По думите на Менков, ако клиентът му бъде признат за виновен, това ще доведе до търсене на наказателна отговорност от всички предишни вътрешни министри, които са отказвали СРС-та, както и на всички прокурори, които по онова време не са им повдигнали обвинения за това. Въпреки досегашните две осъдителни присъди, няколко бивши министри обясниха, че са отказвали в пъти повече СРС-та от Цветанов, припомни адвокатът му.
Менков призна, че подзащитният му предпочита пълно оправдаване по този случай, но, дори и ВКС да върне делото на първа или втора инстанция за преразглеждане, законът щял да възтържествува.
Според защитата на бившия шеф на вътрешното ведомство и на двете предходни инстанции са били извършени нарушения, които са попречили на Цветанов да получи правото на справедлив процес. Един от магистратите е отказал да си направи отвод, а две от исканията за прилагане на СРС-та срещу Орлин Тодоров са били отправени към съда от прокурор, който не е бил наблюдаващ по случая. Тези неща не са взети предвид и от двете инстанции и това е нарушение, убеден е Менков.
Адвокат Менко Менков не пропусна да коментира пред журналисти и делото за фалиралата банка КТБ, което утре ще се гледа пред САС. Там Менков представлява мажоритарния собственик на банката. Юристът изтъкна, че заедно с международен екип подготвя внасяне на дела по казуса в съда в Страсбург.
Той гарантира, че в утрешния ден ще настоява делото да е открито за медиите, за да е наясно обществеността какво се е случило в действителност в КТБ. По думите на Менков, не е допустимо най-пострадалите от случилото се в банката да нямат право да подават жалби, като припомни позицията си, че банката е могла да бъде спасена, но назначените от БНБ квестори не са изпълнили задълженията си в тази насока.
hydra
на 18.06.2015 в 23:00:08 #5Ми няма лошо, да горят!
NaN
на 18.06.2015 в 14:05:33 #4504
на 18.06.2015 в 12:45:39 #3Зависи,кой,защо и как е казал"НЕ",господин адвокат!Ако е за спасяване на авери и съпартийци,нека "горят"!
Българин
на 18.06.2015 в 11:40:56 #2Имало едно време две сърцати журналистки. Те искрено вярвали в добрината на съда и в злината на прокуратурата и изяждали всеки, който се опитвал да каже нещо различно. Били съвестни и всеотдайни, работели за каузата си и вярвали много. Не щеш ли, двете журналистки попаднали на информация, че един член на злодейската организация СВВ се опитвал да влияе на съдебния състав по делото на Цв.Цв. в посока подсъдимият да бъде оправдан. Възмутени до дъното на душите си, двете журналистки отишли право при шефа на СВК Пано Лозанов. Казали му какво са научили, а Лозанов се изплашил много и ги изпратил при заместничката си Панка Павлинова. Павлинова изслушала двете дами с блага усмивка и се разделили с най-добри взаимни чувства. Журналистките мислели, че са успели да осуетят пъкления заговор. Павлинова мислела, че й се е паднал златен шанс, който не бива да изпуска. Намерила Павлинова една далечна родственица. Тя не искала да дели нищо с въпросния член на СВВ, усетила, че сама може да има всичко. По обиколни канали Павлинова подала послание, че все още е сърдита, че не тя е председател на СВК, а Пано Лозанов. От ответната страна веднага й казали, че съзнавайки извършената несправедливост, има още едно място, достойно за нейната компетентност – Конституционния съд. Подскочила от радост Павлинова. Номинация от парламента като извинение, че не е избрана за шеф на СВК й се сторило достойна размяна. Отишла Павлинова при една от съдийките по делото на Цв.Цв. и й предложила собственото си място на заместник в СВК, ако оправдае подсъдимия. Споделила, че самата тя ще отиде в Конституционния съд и ще помага оттам с каквото може. Двете съдийки били обидени отдавна на подсъдимия Цв.Цв., който ги наричал с цветисти имена преди години, но обидата си е обида, а постовете – постове. Павлинова дори била готова да въздейства и върху Асоциацията на съдиите, чийто член била, само и само да оправдае собственото си предателство и предателството към колежка, която подкупила с пост, без изобщо да има гаранции, че въпросната колежка има шансове да стане заместник в СВК. Това, което Павлинова не предвидила, заслепена от алчността си, е че не само тя таяла надежди към Конституционния съд. Мандат бил обещан и на Ненко Руменов и на Найда Соньова. Но така или иначе места имало свободни. Руменов, с истински комсомолски плам, не се задоволил просто да чака. Той поел нещата в свои ръце и сам почнал да пише оправдателната присъда за Цв. Цв. За да е сигурен в крайния резултат, ползвал услугите, но не в юридически план, на небезизвестния адвокат Симеон Косьов. За Косьов злите езици твърдели, че много обичал малки момичета и даже си гасял цигарите в тях, но какво ли не твърдят злите езици...Косьов с охота разнасял огромни суми за съдийския състав по делото на Цв. Цв. (бил адвокат, пък и за момиченца му оставал някой лев). Натиск оказвал и значим в миналото политик, известен с басейновите си срещи – Петко Руменов. Председателката на състава на делото срещу Цв. Цв. се видяла в чудо. Разболяла се, ходила в чужбина, излизала в отпуск. Само и само да не се подпише под присъдата, написана от Руменов. Една от другите съдийки също не желаела да се обвързва със срамната завера. Но бъдещата председателка на СВК, вербувана от Павлинова, била непреклонна. Хвърчали пера и перушина в съдийския състав, а решението все не излизало и не излизало. Нима прокуратурата нищо не е правила, ще попитате вие. Прокуратурата била сигурна, че този път ще спечели. Вярвала, че каквато и да е политиката, този път се е справила добре. И в най-големите си кошмари не е сънувала, че я грози опасността Цв. Цв. и Иван Христов, министърът, да се хванат за ръчичка, след като Цв. бъде оправдан. Груба грешка допуснала прокуратурата и ще си я плати, само че по-нататък. В последния момент се задействала, осъзнавайки опасността, така че делото да бъде върнато на долната съдебна инстанция, без указания да се връща на прокуратурата. Гроздьо Стефанов предвкусвал горещия картоф и възможностите, които това дело му дава. Пари имало достатъчно. Лостове за влияние – също. Въпросът е – как и кога ще бъде оправдан Цв. Цв. А двете журналистки от началото на приказката? Те продължавали да вярват в Съда. И изобщо не разбрали, че тяхната позиция е предизвикала търгашеството.
Пантю
на 18.06.2015 в 11:38:57 #1Кой смее да осъди Цветанов! После кой ще го пази от вендета! Съдиите само си прехвърлят топката през инстанциите! Щом две инстанции го осъдиха с не лека ефективна присъда, значи, че Цветанов е престъпил закона здравата и то е така! Но, явно третата инстанция се страхува да потвърди виновността! Отработват се мотивите за връщане на втора инстанция и то така,, че втора инстанция да може да върне и тя делото на 1-ва инстанция и т.н. до минаване на давност!