Международната организация за труда на ООН публикува вчера втория си по ред доклад за трудовото равноправие, според който нивото на трудова дискриминация в света остава изненадващо високо.

Освен традиционните форми свързани с пол, раса, религиозна принадлежност, появяват се и нови форми свързани с генетичните предразположености на кадидатите за работа, с техните навици - като пушене, или дори с техния външен вид - все по-често работодателите третират зле хора страдащи от затлъстяване, съобщава Дойче Веле.

Тези, които най-често страдат от трудова дискриминация, са обикновено хора с инвалидности, гейове и лесбийки, лица заразени с вируса на СПИН, твърди се в доклада на ООН. Особено много страдат от трудово неравноправие жените и представителите на етнически малцинства.

Дори в развитите части на света разликата в доходите на жените и мъжете е голяма. Данните в доклада показват, че в Европа жените работещи в производството получават под 80% от това, което се плаща за същия труд на мъже.

Това е особено валидно за държави като Австрия, България, Германия, Ирландия и още 6 европейски държави. В ЕС жените получават с 15% по-малко заплащане от мъжете. Най-малко дискриминация от този тип има в Швеция и Австралия.

В България въпреки относително високия процент жени с над средно образование, тяхното общо ниво на заетост, а особено заетостта на ръководни постове с високи заплати, е ниско.  Само 28.3% от жените в света са на ръководни постове. В Северна Америка най-много жени са на такива постове - 41.2%, в Латинска Америка 35%, ЕС - 30.6%. В Близкия изток шансовете на жените да заемат ръководни постове са само 11%; в  Азия техният брой е най-нисък - само 8.6%.

Друга група страдаща силно от трудова дискриминация са хората с инвалидности. Според доклада, в света има около половин милиард хора в работна възраст страдащи от инвалидности. Въпреки че могат да бъдат голяма икономическа сила, трудовата дискриминация не им позволява да си намират работа. В Европа човек на възраст от 16 до 64 години има 66% шанс да си намери работа, но ако страда от някаква инвалидност вероятността е само между 25 и 47%.

Сред традиционните форми на дискриминация упорито продължава неравностойното третиране на етнически и религиозни малцинства. Ромите в България например трудно могат да си намерят работа и сред тях има от 50 до 90% безработност.

Увеличило се и неравностойното третиране на възрастни кандидати за работа, на хората с хомосексуална ориентация, както и на страдащите от зараза с вируса на СПИН. При постъпване на работа в много държави се иска тест за СПИН, или дори се прави такъв тест без знанието на кандидатите.

От времето на публикуването преди 4 години на първия доклад на ООН за трудовото неравноправие, са се появили съвсем нови форми на трудова дискриминация. Все повече работодатели прибягват до генетични проучвания на кандидатите за работа - с цел да елиминират например кандидати с предразположение към левкемия, или други генетични болести. Пушачи и затлъстели също нямат високи шансове да си намерят работа.

Докладът на ООН показва задълбочаване на световната трудова дискриминация. На липсата на трудово равноправие се гледа като на пречка за обществата да осъществят пълния си потенциал в новите условия на глобализирана икономика. Трудовото неравноправие води до неравни доходи, притежания и възможности, твърдят от ООН. Те могат да станат причина за политическа нестабилност и социални вълнения, които да спрат инвестициите и да задържат икономическия растеж.