Започващата утре в Букурещ среща на НАТО ще се окаже сериозно изпитание за единството на блока, тъй като има разногласия за отправянето на покана за членство към Украйна и Грузия, а Гърция отстоява позицията си, че ще наложи вето на поканата към Македония, ако не бъде решен спора за името на бившата югославска република.

Това съобщава Euobserver.

Германия потвърди намерението си да не позволи присъединяването на Украйна и Грузия към плана за действие, който е първа стъпка към пълноправното членство.

Берлин настоява, че сега не е „добър момент" двете бивши съветски републики да започнат пътя си към НАТО. Според говорителя на Ангела Меркел причините за това са основно вътрешни - политическата нестабилност в Грузия и разделението сред украинците по въпроса за членството. Германия освен това посочва и руското несъгласие за разширяването на алианса в източна посока.

Като други страни-членки, които ще се противопоставят на включването на Грузия и Украйна, се посочват и Франция, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Португалия и Люксембург.

От друга страна САЩ и източноевропейски страни като Полша, подкрепят евентуалното членство в алианса на двете държави.

Другият основен проблем на срещата ще бъде спорът между Гърция и Македония за името на бившата Югорепублика.

Очаква се на срещата в Букурещ, която ще продължи от 2 до 4 април, Албания, Хърватия и Македония да получат покани за членство.

Гърция обаче продължава да настоява, че ако не бъде постигнат компромис за името на Македония, Атина ще наложи вето.

"Ако не бъде постигнато взаимно приемливо решение, няма да има покана за НАТО", заяви гръцкият външен министър Дора Бакояни. Тя посочи освен това, че страната й няма да се поддаде на външен натиск от ЕС и САЩ.

Според анализатори, ако бъде наложено вето на Македония, това може да има и последствия за Албания, тъй като има съмнения за готовността й за членство, което е подкрепяно единствено в името на запазването на стабилността в региона.