За годината, в която управлява кабинетът „Орешарски" се промениха някои лоши практики, заявява в анализ за БГНЕС председателят на  Асоциацията на Индустриалния Капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Сред тях са задържането на ДДС и неритмичното му или изборно възстановяване, както и практиката да не се правят разплащания по изпълнени обществени поръчки. Преустановяването на подобни практики според Велев е едно от обещанията лично на премиера и кабинета му, за което има положени реални усилия.

Въпреки че бизнес средата се промени до месец май, през последните два месеца проблемите в някои сектори се усещат отново, смята Велев. Причината е, че в началото на юни кабинетът загуби подкрепата си и от партиите, които стояха зад него, изтъква още той.

Друг приоритет, за който правителството прие три пакета с промени, беше намаляването на административните пречки. Заради блокирането на работата в пленарна зала обаче, някои от тези мерки се реализираха, а други не, пояснява още председеателят на АИКБ и допълва, че това заплашва някои от основните законопроекти да останат неприети.

Друга реформа, която според Велев ще подобри условията за бизнеса, е реформата в третирането на битовите отпадъци, която е на път да се реализира. Според него принципът „замърсителят плаща" е справедливият.

Кризата около Корпоративна търговска банка (КТБ) вече се отразява на бизнеса негативно. Причината според Велев е, че тя оперира с около 8% от паричния ресурс на гражданите и на бизнеса.

Редица проекти, които са в ход, няма да бъдат изпълнени и ще бъдат отложени, а изпълнителите им ще претърпят значителни неустойки, смята още Велев.

За някои браншове КТБ на практика е единствената възможност за обслужване на сделки, допълва той, визирайки оръжейния бизнес, и подчертава, че вече има щети, ще има и пропуснати ползи.

Велев е на мнение, че в случая важният въпрос не е за гарантирането на вложенията над 100 000 евро, а дали КТБ да продължи да работи.

По думите му бизнесът е категоричен, че банката трябва да продължи да работи, дори и за сметка на превръщане на вложенията над 100 000 евро в акции, като посочва, че такива прецеденти има в Кипър - когато парите се трансформират в капитал.

Така банката ще продължи да работи и няма да се ликвидира, да се разграбят активите й или да се продадат на безценица, категоричен е Велев. Всички ние чрез емисия нов дълг примерно да платим на вложителите техните 8 или 10% лихви, които са ги подтикнали да направят тези вложения, допълва той като опция за изход от ситуацията, която по думите му е по-добра, отколкото приемането на специален закон.

Велев подчерта, че България е финансово стабилна, като обоснова твърдението си с факта, че никой не би дал 3 милиарда заем при такава ниска лихва, ако страната не е финансово стабилна.

Според председателя на АИКБ реиндустриализацията е обективна необходимост и европейска тенденция, която ще остане приоритет на ЕС и в мандата на следващата ЕК, а ако България смени гледната си точка по този въпрос, ще допусне грешка.