Обратните изкупувания на акции от страна на дружествата - емитенти са често срещана практика особено на развитите капиталови пазари. През последната година размерът на обратните изкупувания в САЩ от страна на големите компании достигна рекордни размери, което накара редица анализатори да се замислят дали всъщност подобни практики не водят до влошаване на ситуацията както за дружествата, така и за акционерите.

Според данни на Wall Street Journal американските корпорации са правили обратни изкупувания на акции на стойност 338,3 млрд. амер. долара през първото полугодие, което е най-високата стойност на този тип сделки от същия период на 2007 г. Други данни на Barclays сочат, че през второто тримесечие на година амер. компании са инвестирали около 31% от паричните си потоци към обратно изкупуване на акции, което представлява рекорд от 2008 г. насам.

Но нека се върнем към основните причини, стоящи зад обратното изкупуване на акции от страна на корпорациите:

  1. Обратните изкупувания се смятат за известен заместител на дивидентите, като често се предпочита от данъчна гледна точка.
  2. Обратните изкупувания имат икономически смисъл, когато вътрешно-присъщата стойност на акциите е значително по-висока от пазарната цена на акциите. Обратното изкупуване при подобни случаи може значително да увеличи стойността на компанията, което е в интерес на акционерите.
  3. Придобиване на акции с цел размяна и осъществяване на малки по размер придобивания, които могат да доведат до подобряване на производителността. Рискът тук се крие в цената на придобиване на новата компания. Високата цена на придобиване може да неутрализира предимствата от сделката.
  4. Обратните изкупувания може да бъдат използвани като алтернатива на разпределяне на дивиденти на акционерите. Липсата на класически дивидент може да направи така, че цената на капитала на дружеството да изглежда изкуствено по-ниска отколкото в действителност е.
  5. Осъществяване на обратни изкупувания с цел единствено повишаване на цените на акциите на дружеството, което би възпрепятствало бъдещо враждебно изкупуване.
  6. Осъществяване на обратни изкупувани отново с основна цел повишаване на цените на акциите, които би повишила основно тяхната волатилност, тъй като в дългосрочен план подобно повишение на цените на акциите не е устойчиво. От това действие печелят не акционерите на дружеството, а мениджмънта, който е получил опции като финансови стимули. Цената на опциите се повишава при нарастването на волатилността на базовия актив.

Практиката на българския капиталов пазар показва, че към момента обратни изкупувания осъществяват Софарма АД, Трейс Груп Холд АД, Индустриален холдинг България АД, Ломско пиво АД. Обявени обратни изкупувания има при още няколко дружества като М+С Хидравлик АД, Индустриален капитал холдинг АД и др., но без видим ефект.

Капиталовият пазар в България все още не е толкова развит, за да оценяваме риска от това дали обратните изкупувания се случват на нива под или над справедливата стойност на акциите. Въпреки това остава въпроса защо толкова малко на брой компании у нас извършват подобни процедури. Част от възможните отговори са:

  • Липса на какъвто и да е било интерес към цената на акциите на собствените си дружества
  • Липса на интерес/стимул към предприемане на действия, целящи увеличаване на стойността за акционерите на дружеството
  • Липса на интерес към определяне на цената на капитала на дружеството
  • Липса на знания относно предимствата на обратните изкупувания
  • Липса на средства за осъществяване на обратни изкупувания
  • Наличие на по-добри алтернативи в сравнение с купуването на собствени акции
  • Собствените акции са надценени, което прави тяхното придобиване безпредметно.

Могат да бъдат изредени и други причини за ниското ниво на обратни изкупувания в България. Определено обаче това не се компенсира с увеличаване на дивидентите и/или капиталовите разходи на самите дружества.