Значително ниска е конкуренцията в процедури за избори на шефове на висши държавни органи, осъществявани от Народното събрание.

В предишния 42-ри парламент тази конкуренция е била 1.1 кандидати за работно място, като тогава депутатите са успели да проведат общо 12 процедури за висши ръководители. В тях са се явили 33 кандидати за 30 свободни места.

Подобна е ситуацията и в настоящия 43-ти парламент, в който конкуренцията за работно място е 1.8 кандидати. До момента народни избраници са организирали общо 10 процедури, в които са се явили 38 кандидати за 21 свободни позиции.

Според статистиката у нас за едно работно място в бизнес среда кандидатстват средно 20 души.  Това показва наблюдение на Българския институт за правни инициативи, които са обърнали специално внимание на процедурите за избор на хора за ръководни държавни позиция в предишния и в настоящия парламент.

Мониторингът е послужил и за изготвянето на няколко съвета към народните избраници, които да им помогнат по пътя към прозрачни парламентарни назначения. Според един от тези съвети най-добре е да се обърне специално внимание при самото предлагане на кандидатите за даден шефски държавен пост и уговорките за това между партиите да бъдат по-малко.

Друга идея на института е за всяка отделна процедура да се създава специализирана временна парламентарна комисия, която да се занимава само и единствено с проверка на кандидатите за поста.

Като критична забележка и към 43-тия парламент от института отбелязаха и  още, че продължава практиката да се правят законодателни промени заради лице Х.

„43-то Народно събрание не съумява да преодолее дефицитите на предшественика си по отношение на скандалните назначения", обявиха от института по време на дискусия в парламента на тема „Структурни дебати за прозрачни парламентарни назначения".

Домакин на събитието е парламентарната комисия по правни въпроси, а председателят й Данаил Кирилов се зарече, че настоящото Народно събрание се стреми да осигури максимална публичност и прозрачност на процедурите, както и да даде справедлива възможност за участие на всички заинтересувани страни без значение от правно организационната форма.