С доклад на проф. Милена Цанева на тема „Живот и смърт в поезията на Вапцаров" беше открита Националната научна конференция по повод 100 години от рождението на поета.

Конференцията ще продължи два дни в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" и е организирана от Института за литература към БАН и Секция "Нова и съвременна българска литература".

Доклади върху творчеството на Вапцаров в рамките на двудневната конференция ще изнесат Петър Велчев, Бойка Асийова, Владимир Атанасов, Емилия Стайчева, Светлозар Игов, Димитър Камбуров и д.р

„Това е академичното събитие на честванията на 100-годишнината от рождението на Вапцаров", коментира един от организаторите Георги Господинов.

По думите му, в литературната конференция, организирана от БАН, ще се включат 25 участници, които имат много и различни гледни точки за Вапцаров и творчеството му.

Поезията и посланията на Никола Вапцаров също са много и различни и това предполага повече начини на прочит, коментира Господинов.

Споед него тази поезия е изключително жизнена и вече е отминало времето на категоричните гледни точки, като творчеството му се разглежда по един по-спокоен и нормален начин, наблягайки на общочовешките ценности.

Георги Господинов посочи, че във втория ден на конференцията ще се включат Едвин Сугарев, Михаил Неделчев и Екатерина Йосифова, които също ще представят доклади.

Не харесвам продължаващата енергия на клишираното говорене за него
               Г. Господинов

Според известния наш писател, чиято дисертация в БАН е по проблеми на творчеството на Вапцаров, актуалният дебат за Никола Вапцаров би трябвало да бъде върху натрупалите се интерпретации и неосветените страни на творчеството му - „Как говорим за Вапцаров и как мислим за него" в един съвременен контекст.

„Не харесвам продължаващата енергия на клишираното говорене за него", заяви Господинов.

По думите му, поетът би трябвало да се разглежда в контекста на културата, литературата и изкуството като цяло през 30-те и 40-те години.

„Нека не обричаме Никола Вапцаров на канонична самота и да го разглеждаме във връзките му с Марангозов и дори Багряна", коментира Господинов.

Той призова поетът да бъде разглеждан в контекста на своето време, киното и медиите. Биографията и личността на Вапцаров са безсилно трагични и вкарването на биографията му в сюжетите е плодотворно, смята Господинов.

В училище Вапцаров трябва да се разглежда в един по-общ план, тъй като творчеството му е дълбоко непатетично и предполага подобен прочит.

Георги Господинов коментира още, че творчеството на поета е изключително комуникативно и именно за това се учи най-лесно наизуст.

Самият Господинов през различните периоди от живота си е харесвал различни стихове на Вапцаров. В момента „Прощално" е едно от любимите му стихотворения, тъй като е част от по-интимната му любовна лирика, а според него това е едно от най-трагичните любовни стихотворения.

Той разказа, че е получил книга на Никола Вапцаров като подарък от майка си, когато е бил 10-годишен.

Тогава книгата му се сторила твърде непривлекателен подарък за момче на тази възраст, но от тогава поетът става неразделна част от ежедневието му.

„Това томче е с мен навсякъде повече от 30 години", сподели Господинов и допълни, че между страниците му още стоят детските му съкровища - пожълтяло листо от есента на 1979-а, станиолена обвивка от бонбон, една анонимна любовна бележка, получена в 7 клас.