„Десталинизацията - дилемата на едно противоречиво десетилетие" е заглавието на новия сборник, изготвен със съвместните усилия на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви".

Сборникът представя 181 документа, обособени в два големи раздела и няколко проблемно-тематични подраздела, които се стараят да маркират и обхванат най-интересните политически събития, обществени реакции икономически промени и външнополитическа ориентация на България в десетилетието след смъртта на Йосиф Сталин.

Авторите се стараят да вникнат във вътрешнопартийните борби през призмата на противоречията между отделните членове на ЦК на БКП в борбата за овладяване на властовите ресурси. Поставен е акцент върху възникването на опозиционните прояви, в резултат на привидното отслабване на натиска от страна на партийното ръководство.

Политическите процеси в десетилетието след смъртта на съветския диктатор често се асоциират в общественото съзнание с образното понятие „размразяване", посочват авторите. Понятието „дестанилизация" не е популярно до средата на 1980-те години, като вместо това се използват евфемизми и клишета като „борба за преодоляване на култа към личността" и „възстановяване на „ленинските норми" на колективно ръководство" и други, обясняват авторите.

Терминът „дестанилизация" започва да се употребява за пръв път от авторитетни западни съветолози скоро след „секретния доклад" на Никита Хрушчов за престъпленията на Сталин, изнесен на закрито съвещание на 25 февруари 1956 година в последния ден на XX конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС).

Сборникът включва най-значимите документи, открити в архивите на Комисията по досиетата и Държавната агенция „Архиви", свързани с темата десталинизация, като повечето от тях се публикуват за първи път в настоящето издание.

То проследява и процесите по реабилитация и системно подновяване на репресиите, както и връщането към част от елементите на култа към личността на Тодор Живков. Обществените нагласи и настроения са представени посредством документите на преследваните, без значение дали са комунисти, безпартийни или определените за вражески елементи лица, посочват авторите.

Първият раздел на сборника е озаглавен „Промените във властта след 1953 година", като разглежда вътрешнополотическите борби, родните служби за сигурност, реабилитацията на политически преследваните и подновяването на репресиите след 1956 година. Втората част се спира на обществените, културни и стопански процеси.

Съставители на сборника са Бойко Киряков, Галина Пиндикова и Мирослав Коев, а научни консултанти са проф. Йордан Баев и доц. Костадин Грозев.