Енергията на протеста срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС се изля в подписката за изборните правила, обявиха членовете на Инициативния комитет, който успя да събере над 500 000 подписа и да ги внесе в деловодството на Народното събрание. Проф. Георги Близнашки, проф. Калин Янакиев, проф. Александър Кьосев, Саша Безуханова, Ранобудни студенти и други членове на комитета дадоха брифинг в БТА, за да обобщят резултатите от своята работа.

Председателят на комитета проф. Близнашки направи кратка ретроспекция на инициативата до момента, в който подписите са били предадени на народните представители, които трябва да се произнесат след проверка на подписите от страна на ГРАО. Близнашки и компания още веднъж призоваха официално ГРАО да извърши проверката максимално бързо.

„Надяваме се, че работят денонощно и ги призоваваме още до края на тази седмица или в понеделник да дадат своя отговор, за да се даде възможност на Народното събрание да вземе решение за произвеждане на референдума заедно с европейските избори", посочи проф. Близнашки. Специалистът по конституционно право отправи сериозни критики към аргументацията, с която депутатите вече отхвърлиха искането за референдум на държавния глава Росен Плевнелиев по време на заседание на комисията по правни въпроси.

Избирателното право не се променя или видоизменя, нито пък се ограничава по своя обхват, настоя Близнашки по отношение на искането за задължително гласуване. Единствено се предлага упражняването на това право, което се разглежда като граждански дълг да са „юридизира", тоест да стане юридическо задължение, посочи професорът. Това според него може да стане с поправка в Конституцията от страна на обикновено Народно събрание, а не от Велико Народното събрание, както твърдяла правната комисия.

По отношение на възраженията на Конституционния съд относно гарантирането на анонимността на вота при електронно гласуване, проф. Близнашки посочи, че те са „лесно преодолими", защото новите технологии са напреднали много и в ако нашите фирми не могат да се справят, бихме могли да заимстваме технологии от Франция, където са въвели електронно гласуване за французите зад граница.

„Мажоритарният" въпрос пък е оставен отворен от държавния глава и въпреки призивите за конкретизация от страна на определени организации, Изпълнителният комитет е решил да го остави в този му вид. „Нека гражданите дадат своята принципна подкрепа, а след това след въпросът ще се уреди от законодателя", настоя Близнашки.

Според проф. Калин Янакиев този референдум несъмнено ще ограничи в бъдеще да ни управляват правителства на малцинствата и на задкулисни споразумения между партии, спечелили по-малко от необходимото количеството гласове за да имат властта, което от своя страна води до протести.

Янакиев бе категоричен, че трябва да се даде правото на гражданите да участват в промяната на изборните правила към посока, която да стимулира в участването на властта да участват максимален брой българи. На въпросите може спокойно да се отговори и с „не", отвърна той на спекулациите, че предложенията на президента са „навеждащи" и дори заяви, че той лично няма да отговори с „да" и на трите въпроса.

Инициативният комитет са постара да отвърне и на нападките, че подписите са събрани почти изцяло от ГЕРБ. Това са подписите на свободни български граждани, привърженици на всички партии, категоричен бе проф. Близнашки. Активистите на партията на Борисов са работили като доброволци и са помогнали много, което комитетът признава, но отказва да оцветява имената в подписките политически.

Масичките, столовете и труда може и да принадлежат на ГЕРБ, на Реформаторския блок или на Ранобудните студенти, но подписите на принадлежат на никого, настоя проф. Кьосев. „Едно е кой ги е събирал, съвсем друго кой се е подписвал", категоричен бе той. Според социологически изследвания, цитирани от Саша Безуханова пък, дори 45 % от избирателите на БСП подкрепят искането за референдум.