Турция възстанови гражданството на един от най-знаменитите си поети и драматурзи Назъм Хикмет, предаде БиБиСи.
Хикмет, считан за най-големият турски поет на XX в., умира в изгнание в Москва през 1963 г.
По ирония дълго време стиховете му са били забранявани в родната Турция, а в същото време са превеждани на над 50 езика.
Хикмет прекарва години в затвора заради пристрастията си към марксистката идеология. Поради тази причина през 1959 г. турското му гражданство е отнето.
Според мнозина хора на изкуството в Турция, включително нобеловия лауреат писателя Орхан Памук, отношението на държавата към Хикмет е пример за подтискане на интелектуалците в страната.
Сега, освен възстановяването на гражданството на изтъкнатия поет, на семейството му ще бъде позволено да се върне в Турция от Москва.
USD
CHF
EUR
GBP
Юлиан-3
на 06.01.2009 в 21:11:36 #3esquire
на 06.01.2009 в 16:51:02 #2KEREM GİBİ Hava kurşun gibi ağır!! Bağır bağır bağır bağırıyorum. Koşun kurşun erit- -meğe çağırıyorum... O diyor ki bana : - Sen kendi sesinle kül olursun ey! Kerem gibi yana yana... "Deeeert çok, hemdert yok" Yürek- -lerin kulak- -ları sağır... Hava kurşun gibi ağır... Ben diyorum ki ona : - Kül olayım Kerem gibi yana yana. Ben yanmasam sen yanmasan biz yanmasak, nasıl çıkar karan- -lıklar aydın- -lığa... Hava toprak gibi gebe. Hava kurşun gibi ağır. Bağır bağır bağır bağırıyorum. Koşun kurşun erit- -meğe çağırıyorum.....
iskreno
на 06.01.2009 в 12:40:57 #1Аз бих искал да умра преди тебе: Аз бих искал да умра преди тебе. Мислиш, че дошлият след заминалия си ще може да ти напомня за заминалия? Аз не вярвам в това. В добрия случай ще накараш да ме изгорят ще ме поставиш в буркан над печката в стаята си. Бурканът да е стъклен, от прозрачно, бяло стъкло да е така, че да можеш да ме виждаш вътре. Разбираш саможертвата ми отказах се от това да стана пръст отказах се от това да стана цвете, за да мога да остана с тебе. И ставам прах живея с тебе. После, щом и ти умреш ще дойдеш в буркана ми. И ще живеем там заедно прахът ти в моя прах чак докато някоя разпиляна снаха или неверен внук ни изхвърли. Но ние до тогава толкова ще сме се смесили един в друг, че атомите ни ще паднат един до друг на боклука, в който са ни хвърлили, заедно ще се гмурнем в пръстта. И ако някой ден някое диво цвете намери влага от това парче земя и покълни на върха му непременно ще разцъфтят два цвята: единият ще бъдеш ти, другият аз. Аз още не мисля за смъртта. Ще имам още едно дете. Животът прелива от мен. Кипи кръвта ми. Ще живея, и то много, много много и то заедно с теб. Но и смъртта не ме плаши. Само никак не ми харесва начинът, по който правим погребенията си. Сигурно докато умра и това ще се оправи. Има ли вероятност да излезеш от затвора тези дни? Нещо в мен казва: може би. Назъм Хикмет Ран (1902- 1963)