БСП печели при провеждане на изборите за Европейски парламент днес, тъй като със сигурност за "червените" щяха да гласуват 17,9%. ГЕРБ са втори със 17,6%. Това показва проучване на агенция „Афис".

Седмица преди изборите за Европейски парламент битката за първото място между БСП и ГЕРБ продължава да е изключително оспорвана. Получените данни свидетелстват, че потенциалната подкрепа за двете водещи формации е на кантар, но предвид на спадащия интерес към предстоящото събитие и очертаващата се сравнително ниска избирателна активност БСП има известно предимство пред основния си съперник.
Причините и факторите, обуславящи този извод, са няколко. Преди всичко става дума за това, че левите избиратели са сравнително по-мобилизирани и организирани в подкрепата си за предпочитаните партии, сред които безспорно се отличава БСП, отбелязват социолозите.

Трети са ДПС с 8,3% подкрепа и „България без цензура" (ББЦ) четвърти със 6,7%. АБВ и „Атака" получават по 2,9%, а Реформаторският блок (РБ) - 1,8%.

Освен двете водещи политически формации с по-големи шансове да реализират мандати в бъдещия Европейски парламент се отличават още две формации - Движение „България без цензура" и Движението за права и свободи. И тук обаче наблюдаваме аналогична специфика, характерна за всичко онова, за което стана дума по отношение на ГЕРБ и БСП. Видно е, че на декларативно ниво ББЦ има предимство пред ДПС, но на практика ДПС разполага със съществено по-мобилизирана и по-организирана подкрепа за своята листа.

От опит знаем, че в полза на тази партия винаги има скрит вот, който излиза наяве в изборния ден и обикновено изненадва социолозите, докато вотът за ББЦ, както обикновено се случва при новите партии, засега се смята за престижен и не само не се крие в анкетна ситуация, но и се афишира. При очертаващата се сравнително ниска избирателна активност, както личи от различните варианти на прогноза, ДПС получава сериозно предимство и е почти сигурен претендент за третото място в общата класация.

Изключително слабо вероятно е активността да се вдигне до нива, характерни за общи или за местни избори, че да позволи в този случай на ББЦ да реализира предимството си, което има на общо декларативно ниво.

Агенция Афис допуска и колебаещи се, но възможни избиратели за всяка една от партиите, както и колебаещи се, но слабо вероятни. При тази ситуация резултатите биха изглеждали така: ГЕРБ -25,3%, БСП - 24,6%, ББЦ - 13,4%, ДПС - 12,8%, АБВ - 6,8%, РБ и „Атака" по 5,6%.

Като цяло левите са по-мобилизирани в подкрепата си за предпочитаните партии, а центристите и десните са на кантар.

При хипотеза за ниска избирателна активност (30-35% или около 2,1 до 2,4 млн. гласуващи) най-облагодетелствани ще бъдат БСП, които ще спечелят 29,9% ( 6 места), следвани от ГЕРБ - 29,4% ( 6 места). След тях се нареждат ДПС (3 или 4) и ББЦ (2 или 1). АБВ, РБ и „Атака" получават под 5%.

При хипотеза за средна избирателна активност (35-40% от реалните избиратели или около 2,4 до 2,8 млн. гласуващи ) ситуацията е подобна с изключение на това, че „Атака"  събира 6,1% подкрепа, което и дава място в новия Европейски парламент.

Прогнозата за резултата при хипотеза за висока активност (40-50% или над 2,8 млн. гласуващи) отрежда първо място на ГЕРБ с 25,3% ( 5 места) подкрепа. БСП са втори с 24,6% (5 места). Изненадващо ББЦ е на трето място с подкрепа от 13,4%(3 или 2 места), а ДПС са близо до партията на Бареков с 12,8%(3 или 2 места). При такава активност АБВ със сигурност влизат в ЕП със своите 6,8% (1 място), а РБ и „Атака" са на ръба - по 5,6%.

Проучването е проведено в периода 12-17 май и е обхванало 1050 пълнолетни граждани.