Докато в Германия има над 2,5 млн. дарители на стволови клетки, то в България те не надхвърлят 1000 души, стана ясно на пресконференция на тема „Постижения на съвременната хематология и българският опит в лечението на онкохематологичните заболявания".

Съпоставено с размера на контингетна според националния консултант по клинична хематология проф. д-р Георги Михайлов, у нас трябва да имаме поне 250 000 донори.
Хематолозите се надяват на подкрепа от страна на Министерството на здравеопазването, за да се провежда дълготрайна кампания в тази насока.

Д-р Михайлов даде за пример отминалата седмица, посветена на донорството, която така и не получила медийно отразяване.
„Ако отидем в университетите, в големите трудови колективи, ще намерим голям донорски пул", убеден е консултантът.

Донорството на регенеторна тъкан не носи риск за дарителя, обясни д-р Михайлов. За болните с онкологични заболявания обаче ситуацията е драматична, тъй като всяко отлагане на трансплантацията може да постави лечението им на карта.
По този повод само за няколко години в България влезе понятието „плътност на трансплантациите", (т.е брой извършени трансплантации на 10 000 души). Около 140 трансплантации се правят на 7,5 млн. души годишно у нас. Около 20 от тях са на деца, а останалите 100-120 трансплантации се правят на възрастни.

Държавите от Западна Европа имат по-голяма плътност на трансплантациите и нашите специалисти се стремят към нея. „Наша цел е всяка една университетска болница да има свой център за трансплантации", посочи Михайлов.
Цената на една трансплантационна програма в Централна и Западна Европа възлиза на 200 000-300 000 евро.

Д-р Михайлов освети повече метода за трансплантация на клетки, взети от пъпната връв на новородените. Според специалиста частното банкиране на клетки не е достатъчно перспективен вариант за трансплантация. Причините са няколко - например, шансът донор и рецепиент да съвпаднат е нищожен.
Ако обаче бъде създадена обществена банка за събиране на стволови клетки от пъпната връв на новородените, това ще предостави 60 000-80 000 донори годишно. Въпреки това, специалистите са категорични, че това не е доминиращият тип трансплантации.

Според специалистите броят на заболелите от туморни заболявания ще расте. Две са основните причини за негативната прогноза. Оказва се, че съдовите заболявания са причина и за туморните. Втората причина е свързана с вътрешната структура на населението в страните от глобалния свят. През последните 20-30 години се наблюдава рязко застаряване на населението, а туморните заболявания са характерни за след 5-6 десетилетия от човешкия живот.

Иначе хематолозите са доволни от достиженията си в областта. Традиционното медикаментозно лечение вече е преминало към терапеватичните модели. През последните 3 години е конструирана регресивна мултимодална химиотерапия, която изтръгва туморното образование от организма.

По данни на Световната федерация по трансплантация по клетки над 1 млн. трансплантации на клетки през последните 3 години са извършени на планетата.
Вече е реална и възможността за проследяване на т.нар. остатъчна болест, за да могат специалистите да преценят как да организират програмата за лечение на пациента.

Между 35 000 и  40 000 са новите случаи на заболели в страната за година. Социалните промени на обществото, каквото е именно застаряването на населението, поставя пред медицината нови задачи. Според специалистите отношението към възрастните в глобалния свят ще трябва да претърпи голяма промяна.

„България и хематолозите от университетските болници са изключително търсен партньор от чуждестранните фармацевтичните фирми", похвали колегите си доц. д-р Юлиан Райнов ръководител на Клиниката по хематология към ВМА
Няколко звена в страната извършват съвременна диагностика. Междувременно функционират и  университетски звена, в които се провежда много прецизна диагностика.

Според д-р Райнов университетските болници са във възможностите си да осигурят адекватна диагностика, която не се различава от диагностиката, която се прави в различни европейски центрове.
Около 50 души са младите хематолози, а д-р Райнов се надява именно те да заместят специалистите, които ще се оттеглят поради възрастта си.