Към 14 март тази година България ще бъде технически готова за присъединяването си към Шенген. Кога ще се вземе политическото решение за това обаче, никой не може да каже.

Това заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов по време на пресконференция, организирана от Институт „Отворено общество". На нея бяха представени резултатите от гражданското наблюдение на изпълнението на Националния план за действие за пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген и за премахването на контрола по вътрешните граници.

Цветанов изтъкна, че основен приоритет в унгарското председателство на ЕС е България и Румъния да се присъединят към Шенген.

Стана ясно, че 252 милиона лева са усвоените средства от Европейската комисия, което представлява 100% от парите, отпуснати на страната ни за подготовка за Шенген.

Възложени са 74 обществени поръчки. От всички 159 мерки 27 не са изпълнени в срок, сочат още данните от доклада на „Отворено общество".

През последния месец са предприети допълнителни мерки за наваксване на изоставането.

При успешното осъществяване на тези мерки може да се преодолее рискът България да не изпълни всичко условия за членство към 31 март тази година, изтъкнаха от Института. Вътрешният министър призна, че има огромно закъснение за всички процедури, но страната ни за много кратко време е успяла да въведе по-голямата част от изисканите мерки.

Цветанов подчерта, че ангажиментът и отговорността по техническата готовност на страната ни е не само до присъединяването ни към Шенгенското пространство, но и след това.

За 15 месеца парламентът е приел пет промени в законодателството, изтъкна Цветанов и допълни, че нито един законопроект, свързан с Шенген, не бил приет от Тройната коалиция.

Очаква се до средата на февруари месец европейският комисар по вътрешните работи Сесилия Малстрьом да посети капитан Андреево, Любимец и Свиленград и да направи проверка за готовността ни за присъединяване към Шенген. У нас ще пристигнат и други експерти, които да направят оценка.

От Институт „Отворено общество" посочиха, че законът за обществените поръчки действа по-скоро като препъни камък заради големите срокове за процедурите. За това от там препоръчаха промени в закона.

Атанас Славов от Института посочи, че всички законови изисквания са спазени по изпълнение на обществените поръчки. Като положителни тенденции той изтъкна доброто институционално взаимодействие и преодоляване на забавянията. Освен това са създадени екипи, които реагират на място при възникнал проблем.

Сред негативните тенденции Славов отбеляза, че различни граждански организации не са били привлечени като наблюдатели при възлагането на обществени поръчки. Освен това много от участниците в тях са отстранени още в начален етап, тъй като не са представили всички необходими документи. От „Отворено общество" са забелязали, че няколко от по-големите фирми са спечели около 5-6 обществени поръчки.

Това според тях обаче не е незаконно, тъй като е имало максимална прозрачност. Според Института не може да става въпрос и за корупционна среда. Друг негативен факт са трудностите при достъпа на информация.