Българската политика се е изродила до дебат на тема дали една или друга личност е подходяща да управлява, а не до дебат за една или друга политика, една или друга идея. Това обяви Петър Николов, председател на УС на новосъздадения Институт за дясна политика, чиято основна цел е да проведе серия дебати за това, какви са основните принципи и ценности на десницата в България.

Институтът ще се стреми да разгледа сектор по сектор основните приоритети, които едно дясно-центристко управление трябва да реализира, а кой ще управлява България решават гражданите.

В качеството си на университетски преподавател проф. Калин Янакиев обърна внимание на специфичната политическа ситуация в България. „Дясното в България има за свой основен противник не едно изявено ляво, а едно биографично, сантиментално ляво, което се е превърнало в олигархия", заяви той. Преди дясното да води ценностен спор с левицата, трябва да опише противника си. Това са луксозни противници, тъй като съществуват на малки групи, смята проф. Янакиев.

От друга страна той обособи две големи групи, които стоят срещу тази специфична левица - а именно ГЕРБ и Реформаторският блок. „Едните са събрани около политическия проект ГЕРБ и аз бих я нарекъл популярната десница в България", заяви Янакиев, сравнявайки я с „народняшката партия".

По думите му десницата, формирана около Реформаторския блок, е т.нар. „биографична", интелигентска десница, свързана с градската среда.

Калин Янакиев открои две изкушения в дясното пространство, които трябва да бъдат преодолени. Първото е склонността към свръхиндивидуализъм и фиксиране на биографиите, което води до разделяне на тази десница. А другото изкушение, от страна на „популярната десница", е изкушението на поглъщането на всичко останало в дясното пространство. „Бих работил в качеството си на интелектуалец за бъдещо единодействие на тези две десници в България", заяви проф. Янакиев.

Освен различието между понятията ляво-дясно, той открои и друга подобна двойка: либерално-консервативен, което му даде основания да попита - „Десни хора значи ли непременно консервативно" и „Какво означава консервативно, защото и Путин говори за консерватизъм".

Дискусията между двете понятия е протекла на 3 етапа. Първият е сблъскал консерватизма и либерализма на базата на конституционното устройство на държавата. Вторият етап се свързва с борбата в областта на икономиката, който е спечелен от класическия либерализъм.

Янакиев открои, че в днешно време борбата се е пренесла на много „луксозна територия", защото основният проблем е олигархията. По думите му дясното е и трябва да остане консервативно ценностно. „Трябва да се елиминират атаки от рода на „лявото е за бедните, лявото е за социална държава и т.н.", допълни той.

Проф. Калин Янакиев акцентира на базисната характеристика на лявото, а именно, че то мисли за обществото като антагонистична структура - например мъже срещу жени. „В бъдеще за дясното ще трябва да се мисли като дясно европейско и дясно евразийско", категоричен бе той.

От своя страна социологът и бивш шеф на кабинета на премиера Борисов, Румяна Бъчварова, изтъкна, че българската десница в електорален и обществен план има по-голям потенциал от българската левица. „Дясното се отличава със своя индивидуализъм, но в крайна сметка той се оказва непродуктивен в политически план", заяви тя.

Според Бъчварова голямото ветрило на десните избиратели, ако не получи по-добра организираност, остава разпиляно. „Съвременното дясно е дълго обсъждана тема и най-актуалната задача е да видим кое е съвременното дясно", обясни Бъчварова.

Според преподавателя по политология Ружа Смилова освен трите централни ценности за дясното - патриотизъм, религия и капитализъм, има още една пренебрегната ценност - политическо равенство. Именно то трябва да бъде централен идеал за десницата в бъдеще, смята Смилова.

Тя разтълкува понятието като разясни, че всеки член на политическата общност има значение. Десницата да се бори за осъществяване на политическото равенство, призова политологът, допълвайки, че всеки член трябва да бъде равно уважаван и всеки член трябва да има възможност да влияе на общите решения. Как обаче да се гарантира политическото равенство на гражданите? То не изисква непременно икономическо равенство.

Изисква се обаче да не се допуска неравенствата от една сфера да се пренасят в друга сфера.

Преведено на езика на политическата ситуация у нас, това означава държавата да се свободи от влиянието на корпоративни интереси. Смилова отбеляза, че в момента корпоративните интереси решават казуси не само в политическата, но и в правната ни система.

Евродепутатът от Реформаторския блок Светослав Малинов обърна внимание на това, че основното разделение в Европейския парламент не е на „ляво" и „дясно". По думите му, основното разграничение в ЕП минава по линията федералисти и антифедералисти - между тези, които искат по-силна, по-решителна Европа, и тези, които не искат нещо такова. Според Малинов на това ниво лявото и дясното са невалидни.

Разликата „ляво-дясно" идва само по въпроси, свързани с образованието.

За големите решения мнозинството е между федералисти и антифедералисти", заяви Малинов. Българският евродепутат е на мнение, че в бъдеще ще се увеличава федералистката тенденция и българската десница не би могла да напусне полето на тази политика. Дори новите инициативи като енергийния съюз не могат да бъдат всеотдайно подкрепени от тези, които наричаме консерватори в ЕП, смята Малинов.