Върви, народе възродени...

С празненства и протести България отбелязва днес един от националните си празници.

 Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е обявен за официален празник през 1990 г. Близо век и половина по-рано, когато няма българска държава, а 3 март, 6 септември и 22 септември са само дати в календара, езикът пази българската идентичност и културата дава тласък на борбата за националната независимост.

За първи път Денят на първоучителите Св. св. Кирил и Методий се отбелязва на 11 май 1851 г. по инициатива на Найден Геров. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом.

Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като Ден на Кирил и Методи датират от XII век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт).

Братята Кирил и Методий са родени в Солун и създават глаголицата по поръчение на византийския император Михаил III. По молба на великоморавския княз Ростислав, те са натоварени с мисията да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език.

Глаголицата не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки. Всички букви са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на божеството. Така глаголицата с тези три основни знака-символи се явява своеобразна възхвала на Бога, който дарява всичко на хората.

Има спорове сред учените за това кой създава кирилицата, осъвременен вариант на която използваме и ние днес. Най- разпространена е тезата, че тя е дело на Климент Охридски, ученик на Кирил и Методий. Старобългарската кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звукове, специфични за старобългарския език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ).

Няма сведения, че светите братя са посещавали България. Тяхното дело е разпространено по земите ни от учениците им. Цар Борис I приема Наум, Ангеларий и Климент и създава условия за развитие и разпространение на писмеността. В резултат на това България се превръща в третия (след Константинопол и Рим) духовен център на средновековна Европа.