За душата на един полицай: елегия с елементи на разсъждение

Старши лейтенант Иванов се надигна тежко от леглото. Часовникът показваше 6 сутринта. До него жена му спеше неспокойно, защото някои от ролките по главата й се бяха развили през нощта и непокорните къдрици я гъделичкаха в носа. Иванов облече униформата си без да пали лампата и се затътри към кухнята. Сложи кафеварката на котлона и уморено запали цигара.
Започваше още един изнурителен ден, в който пак щеше да се пържи в униформата си в 40-градусовата жега. Пак щеше да има протест на миньорите и пак трябваше да бият протестиращите. Този път, обаче, им бяха наредили да го правят “по-дискретно”, както се беше изразил началникът. Пак щеше да има нахални журналисти, дето да се пречкат наоколо с камери, да се самонаритват, а после да изкарват полицаите виновни.
Но дори и те не бяха толкова лоши, колкото ония, новите. Блогъри им викали, нещо пишели в Интернет. Иванов не обичаше интернет, не обичаше нищо, което не беше готвила майка му, за което не беше учил в Симеоново и което не можеше “око да види, ръка да пипне”. Затова тая работа да преследва неизвестни писачи, дето вместо име имат много цифри (което отгоре на всичко им било адреса!!!), най му тежеше. И що им трябваше на тия момчета да се занимават с глупости- Странджа загивала! Че на тях какво им е? Да им намаляват заплатата? Да ги уволняват? За природата били! Че то, ако е за това, и Иванов обичаше природата-от време на време ходеха с колегите да стрелят глигани в планината. Ама откакто двама гръмнаха един турист по грешка, компанията нещо се разтури.
Кафеварката забълбука и Иванов си наля кафе. Запали втора цигара. Замисли се за вчерашната оперативка със завотдела “Полицейска култура и литература”. От Съюза на писателите, рече им той, са подписали споразумение с Министъра да пишат повече книги за достойния бит и душевност на българския полицай. Ама ръководството на съюза признало, че писателите нещо се пънели и трябвало някак да ги мотивират. Да набием един-двама?-с надежда беше предположил Иванов. Не!-беше скочил възмутено завотделът, съвременният български полицай не бие, той твори. Ама как така-твори?! Твори-започвате да пишете разкази за конкурса “За душата на един полицай”. Като видят колко разкази пристигат, писателите ще разберат, че темата вълнува обществото и ще се вдъхновят да пишат за нас! –разпалено обясни куртурчикът. Ааааа, закимаха полицаите. Ама, имаме малък проблем, ние не можем да пишем, айде молба за отпуска, акт, докладна най-много, ама чак пък разказ....
-Ще пишете! Черпете идеи от реалния живот! Ето, ти Иванов, например, какво прави вчера? Амиии, от два дена мотая едни, дето искат да разберат кой им е откраднал колата.
-Ето ти сюжет: полицай връща откраднатата кола на семейство с болно дете, спасява котката им от крушата на съседа и междувременно намира очилата на бабата, загубени преди 3 седмици.
-Ама, опита се да възрази Иванов, не знам дали детето им е болно, а и те още не са дали парите на тия, дето им откраднаха колата!
-Ето това, Иванов, се нарича художествена измислица-фактите от реалността се пречупват през субективния поглед на твореца! Важното е да има чувства, да прозира душата на пишещия! Ти душа имаш ли, бе, Иванов?!
-Ами...
-Ми пиши за душата!
Ех, изпъшка Иванов и загаси цигарата си. Да му пикая във фонтана! Литература! Душа! Хората не разбирали отговорния и достоен труд на полицая! Не разбират, щото малко ги бием, мърмореше си Иванов, докато се опитваше да си прибере корема и да си върже обувките. Затвори тихо вратата на апартамента и натисна копчето на асансьора. Той не работеше от 3 години, но Иванов всяка сутрин натискаше копчето, чакаше няколко минути, заслушан на вратата и едва след като се увереше, че асансьорът наистина няма да дойде, с тежка въздишка поемаше по стълбите към поредния си трудов делник.
А душата му ликуваше, че отново ще изпълни дълга към народа и отечеството си.

Новата пиянска идея...

направете фонтан със скулптура на р.петков в центъра

СТИСКАЙ , СТИСКАЙ ,СТИСКАЙ ! УДОВОЛСТВИЕТО СЛЕД ТОВА В ТОАЛ..ПАРДОН В ШАДРАВАНА ЩЕ Е ОЩЕ ПО- ГОЛЯМО .........................

АБЕ , КАКВО ОБЩО ИМА РУМЕН ПЕТКОВ С МВР ? ТОЙ Е ЧАСТ ОТ ПАРТИЯТА СИ ! ТОЯ СМЕШНИК САМО ИЗЛАГА ИНСТИТУЦИЯТА МВР . КАК ЛИ НЕ ГО РАЗБРАХА ПРЕМИЕРА И ПРЕЗИДЕНТА ?!?

javascript:emoticon('')
алкохолик

Освен от писатели, МВР се нуждае и от скулптори, които да изваят образа на добрия КАТ-аджия, от художници, които да увековечат отношението на служителите му към фонтаните, от композитори, които да напишат опери за МВР и чалга-песни за техния министър.

Поредното кретенско заглавие от news.bg. Евала!

мухахахааа, ебаси пародията БУлгаристанска!

и фотографи да си поръчат, да гледаме нак миньорите сами си утрят главите в асвалта. И очила на петков да гледа фотографиите

Румене, виж как ти се смеят, селски...Покажи, че освен да уринираш безогледно и да фраскаш ку.ви-ханъми като Етем си поне малко мъж и се самоубий.Затова си достатъчно тъп. Докажи им.Ти можеш.

МВР си поръча писатели


Сега ако може и народа да си поръча закрилници, работата ще тръгне.

АБЕ ТОЙ ПИКАНТНИЯ У РЕД ЛИ Е ?

С Р.Петк. начело - към прогрес! Труд и Корупция, Корупция и Труд !!!!

Да плачеш от смях!

Освен вицове не виждам какво друго може да се пише за милицията !

Как може в такава голяма кратуна да има толкова малко мисъл? Едно предаване за ченгетата по К1 не стига ли за пропаганда та и писатели сега.

Партия и Милиция -заедно в изграждането на светлото ком..пардон капиталистическо бъдеще!!!
Това може да се случи само в смешния Гоцево-Руменов бантустан!!!

Трябва да се опише професионалното пикаене във фонтаните, застрелването на гъбари, размазването лицата на протестиращите по асфалта и т.н.

документални очерци по конкретни случаи от практиката на полицейските служби
=======================================================
После полицайте ще казват: Не е вярно, всичко е нагласено...
А иначе Петков е голям смешник, по-голям от Гоце и Батето.